В България се срещат 33 вида прилепи, които са насекомоядни. В зависимост от видовите си предпочитания голяма част от тях обитават горите, други предпочитат пещери, но също така има и видове, които живеят в населените места. По време на гнездовия период, когато женските раждат и отглеждат малките и през зимата, когато изпадат в хибернация, прилепите се събират на колонии. Като в зависимост от местообитанието размерите на колониите могат да достигнат до 100 000 индивида (примерно в пещерите). Хранейки се предимно привечер и нощем, прилепите издават ултразвуци, които им помагат да се ориентират в пълния мрак на нощта и да улавят безпогрешно своята плячка.
Това отчитат от Министерството на околната среда и водите днес – 29 август, когато традиционно се отбелязва Европейската нощ на прилепите. Прилепите се смятат и за изключително полезни, тъй като те изяждат огромно количество насекоми – вредители.
Началото на инициативата – Нощта на прилепите – е свързана с подписването на Споразумението за опазването на прилепите в Европа (EUROBATS), в което първоначално участват 14 държави. Днес тя се е утвърдила като международно събитие с участие на повече от 30 страни по целия свят. България се присъединява към Споразумението през 1999 година.
Прилепите са и показател за състоянието на дадена екосистема, тъй като популациите им се развиват добре единствено в здрави и стабилни местообитания. За запазването и съхранението на прилепите е необходимо са се вземат предвид едни от най-честите фактори, оказващи влияние върху техните популации.
Това са основно – загуба на места за укриване и местообитания; увеличена употреба на пестициди в селското стопанство, които убиват насекомите – храна за прилепите; въздействие на вятърни турбини; нарастващо светлинно замърсяване.
Източник: Banker.bg
