Премиерът Росен Желязков заяви на съвместен брифинг с председателя на Европейския съвет Антонио Коща в четвъртък, че България ще спази решението на Народното събрание от февруари и няма да изпрати войски в Украйна. Страната ни ще помага по други начини, например при разминирането на Черно море.
Европейският съюз вече обмисля гаранциите за сигурност, които да даде на Киев, след като войната приключи.
В същото време 26 държави заявиха готовност да изпратят войски в Украйна или да внесат определени средства за подкрепа на „Коалицията на желаещите“ и за осигуряване на сигурността по суша, море и въздух.
По темата с „изпращането на войски“ още няма яснота и съгласие нито в НАТО, нито в Европейския съюз. И никоя страна досега, България включително, не е била поставяна под натиск за това.
Великобритания и Франция бяха първите, които не изключиха възможността да изпратят свои войници. Швеция също допусна участието си в подобна мисия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна. Готовност изразиха и Норвегия, Исландия, Турция, Канада, Австралия и Нова Зеландия.
На другия полюс – категорично против, са Полша, Словакия и Унгария. Полша е готова да стане логистичен хъб, но няма да изпраща военни. Съединените щати могат да се включат с разузнаване и въздушно прикритие, а Турция ще поеме морската безопасност.
Сред колебаещите се държави се нареждат Дания, Испания и Нидерландия. Германия пък дава противоречиви сигнали.
Германското правителство обяви по време на вчерашната среща в Париж, че има готовност да увеличи финансирането и да помага още повече за обучението на украинските въоръжени сили, но ще вземе решение за по-нататъшни военни ангажименти към Украйна, след като станат ясни общите условия. Най-вероятно тези „общи условия“ означават доколко Съединените щати ще се ангажират с гаранциите за сигурност за Киев.
Ако Тръмп подкрепи европейските планове, Берлин може да увеличи доставките на ПВО системи с 20% годишно и да предостави на Украйна нови настъпателни възможности във въздушните операции, включително крилати ракети, които ще се произвеждат на украинска територия. Освен това Германия ще оборудва четири механизирани бригади със стотици бойни машини.
Домакинът на срещата на „Коалицията на желаещите“ Еманюел Макрон посочи, че европейската мисия не включва водене на война срещу Русия, а целта й е да консолидира мира и да изпрати ясен стратегически сигнал на Москва.
Макрон беше категоричен, че европейските войски няма да бъдат разполагани на фронта, а в специални зони, които все още се определят. Тази стъпка е предназначена единствено да действа като възпиращ фактор срещу евентуална повторна руска агресия.
Антонио Коща потвърди това по време на посещението си в София. Той посочи, че всяка страна ще реши според законите си как точно ще участва. Задачата на Европейския съюз ще бъде да осигури финансова помощ и да подкрепи украинската отбранителна промишленост.
Председателят на Съвета на ЕС обаче бе категоричен, че най-голямата гаранция за сигурността на Украйна е присъединяването й към Европейския съюз. На думи звучи лесно, но това е тежка тема в европейския дневен ред, защото разширяването на блока изисква единодушие и изпълняването на многобройни критерии.
Постигнатите договорености вече са били представени на Доналд Тръмп и предстои да бъдат уточнени точните ангажименти между страните. И пак стигаме до основното – подкрепата на американския президент, който си променя мнението по няколко пъти на ден.
Източник: Banker.bg
