The Sisters of Mercy притежават необяснимата способност да те накарат да се влюбиш в музиката им още от първото слушане. Създадена в Лийдс през 1980 г., вече 45 години бандата ни държи в плен на своята мистериозна лирика и запомнящи се мелодии, които озвучават важни моменти от живота ни. И сега The Sisters of Mercy се завръщат в България, за да се включат в петото издание на фестивала REBEL REBEL на Vidas Art Arena в София, който ще се проведе на 13 и 14 септември.
Мрачните ни любимци ще излязат във втората вечер на фестивала, но преди това Бен Кристо, който стана част от групата през вече далечната 2006 г., успя да отговори на няколко въпроса за енергията на The Sisters of Mercy, вечната мистерия около фронтмена Андрю Елдрич и особената страст, която притежават българските фенове на алтернативната музика.
Интервю: „Няма смисъл да пеем за розови еднорози, когато светът се разпада“: No More Many More в Студио Actualno (ВИДЕО)
–––––––––––––––––––––-
The Sisters of Mercy са хедлайнери във втората вечер на фестивала REBEL REBEL 2025 само след броени дни. Това не е първият път, в който свирите в България. Какви са спомените ви за българската публика?
Бен Кристо: Спомените ми от българската публика са, че хората са много страстни, много ентусиазирани, много лоялни към алтернативната музика, а и към нашата група също. Така че съм голям оптимист за концерта, който ни предстои. Последният път, в който бяхме в България, беше през 2022 г., така че много се вълнуваме, че се завръщаме при вас.
Бен Кристо, фотограф: Орлин Николов, Rock The Night
Ако вземем името на фестивала REBEL REBEL („rebel“ – „бунтар“ от английски език, бел.ред.), какво „активира“ у вас бунтарското? Можем ли да използваме музиката като инструмент, чрез който да търсим справедливост и да се борим за каузите, в които вярваме?
Бен Кристо: Абсолютно – чрез музиката можем да търсим справедливост и да се борим за нашите каузи. Музиката събира хората, дава им чувство за общност, за коалиция. Като дете музиката ми даде идентичност – да бъда извън мейнстрийма като фен на алтернативната музика. И това се оказа много мощен инструмент за човек, който винаги е бил свързан с тази музика. През целия ми живот, когато видя някого с тениска на алтернативна група, където и да е по света, усещам връзка с този човек, дори никога преди да не съм го виждал. Казвам си: „О, този е от моите.“
Така че, да, мисля, че музиката е много важен обединителен фактор. Надявам се, че много хора, които идват на нашите концерти, чувстват същото. Ние имаме доста разнообразна аудитория, а това, което я обединява, е да бъдеш извън мейнстрийма, на своето безопасно място – на концерта на The Sisters of Mercy с други хора със същите усещания.
Още: Оставям част от себе си във всичко, което правя: Керана пред „Студио Actualno“ (ВИДЕО)
Знам, че не обичате да ви наричат „готик рок“ група. Добре, да кажем, че The Sisters of Mercy не са готик рок легендите, които обичаме, как бихте описали собствената си музика и влиянието, което имате? Коя е специфичната „съставка“, която кара феновете ви да ви обожават?
Да, когато говорим за готик музика, се сещаме за нещо тъжно, депресиращо. А музиката на The Sisters of Mercy е ободряваща. Когато бях малък, когато слушах тази музика, исках да си облека якето и да тръгна на мисия. Такова чувство ми даваше, а не ме натъжаваше, депресираше или нещо такова. Даваше ми чувство за независимост, за идентичност.
Относно влиянието на групата ни – много хора слушат нашата музика и изградихме доста силна фен база през годините. Мисля, че причините музиката ни да издържи теста на времето, е, че винаги има една енигма в текстовете – те са много живи и интересни, но истинското послание зад думите остава мистерия. И това продължава да очарова и привлича. Все още успяваме да подхраним въображението на хората. А и мисля, че имаме много запомнящи се парчета – заглавията им, припевите, които създават лека интрига. Така успяваме да имаме толкова дълъг живот като група.
Източник: Projector Plus
От много, много години нямате нов албум, но на концертите си свирите нови парчета. Ще чуем ли нов материал от вас и в София?
Да, имаме доста нови неща, написани в последните 5-6 години и със сигурност ще изсвирим някои от тях, заедно със старите ни парчета и мисля, че ще направим доста вълнуващ микс.
Хората се чудят – защо The Sisters of Mercy не издават нов албум? Има ли някаква философска причина?
Както се сещате, този въпрос ми го задават доста често, така че стандартният ми отговор е, че нямаме планове да издаваме нов албум. Нямаме планове и да НЕ издаваме нов албум, защото не сме си казвали, че никога няма да го направим. Така че вратата е потенциално винаги отворена.
Това, което ще допълня сега, е: причината много банди да издават нови албуми е, че те карат много фенове да отидат на концертите им, без значение дали това е първият им албум и хората трябва да разберат каква музика прави въпросната група. Или пък трябва постоянно да подновяват интереса към себе си и да създават албуми.
Андрю Елдрич, фотограф: Орлин Николов, Rock The Night
Ние сме особено щастливи, че не ни се е налагало да правим това. В позиция сме да свирим на много, много различни места по света с доволно количество публика, без да издаваме нова музика. Смятам, че това е доказателство за силата на първоначалния материал в записите през 80-те и 90-те, както и за репутацията на групата за живите ни изпълнения през последните години. Мисля, че точно това запазва интереса на хората.
Когато човек се замисли по какъв начин се записва един албум, не става дума просто да напишеш песните. Толкова много усилия са вложени – цялата продукция, запис, а след това и самото издаване на албума, художественото оформление, PR, видео… толкова много се влага в създаването на един албум, че може да бъде сериозно предизвикателство за човешката психика, за отношението между хората, вътрешните правила. Така че въпросът е защо бихме се подложили на това, след като хората продължават да идват на концертите ни.
Интервю: Hellbound: Обещаващото бъдеще на българската метъл сцена
В тази връзка как си обяснявате факта, че The Sisters of Mercy до ден днешен омагьосват феновете след 45 години на сцената?
Част от причината е енгиматичната природа на Андрю Елдрич. Той е внесъл елемент на мистерия. Както Джъстин Хокинс от The Darkness отбеляза веднъж, „когато погледнеш назад към повечето клипове на The Sisters of Mercy, Елдрич целенасочено излиза от обсега на камерата и се опитва да се скрие от нея“. Например в „Dominion“ и „Lucretia My Reflection“ той активно се движи зад различни предмети. А през 90-те години повечето изпълнители се хвърляха пред камерата, сякаш крещейки „Вижте меее!“. А Андрю остана мистериозен през цялата си кариера.
Например, той така и не си създаде личен профил в някоя социална мрежа, а мнозина около него го направиха. Понякога за музикалните фенове има доза разочарование, когато виртуално опознаят своя идол, защото мистерията е изчезнала, тъй като той е започнал да пише как иска да си оправи колата или как е ходил до магазина.
Така че, да, мисля, че Андрю определено е причина интересът към The Sisters of Mercy да е така постоянен. Мисля, че и посланията в песните ни са доста универсални, много запомнящи се, а мелодиите лесно се запечатват в съзнанието. А и енигматичността на разказвателния глас на Елдрич и автентичният му тембър пленяват хората.
Още: „Глупави клоунски изцепки“: Двама от Cradle of Filth напуснаха групата насред турне
Андрю Елдрич, фотограф: Орлин Николов, Rock The Night
Наблюдава се нов „тренд“ на големите концерти по света – много групи и изпълнители не харесват, когато феновете им ги снимат с телефоните си, и дори ги молят да свалят апаратите и така максимално да се насладят на музикалното преживяване, което се случва на живо пред тях. Какво мислите за това? Биха ли поискали The Sisters of Mercy подобно нещо от своите фенове?
Важно е човек да умее да се наслаждава на момента. От една страна, ако снимаш концерта и по този начин пречиш на някой друг да гледа, това е лошо. Но от друга страна защо изобщо го снимаш? В редките случаи, когато аз самият съм гледал нещо, което съм заснел, не усещам никаква истинска връзка с това, което виждам. Просто нещо дребно на екрана. Има елемент на заявление – бях на този концерт и този клип го доказва! Но на кого го доказваш?
Така че смятам, че това е начинът на някои хора да получат оценка, доказвайки, че са били някъде с тези видеа. Някои дори не ги гледат, а просто ги публикуват някъде. Ако този, който снима, не пречи на никого, това е ок. Но аз по-скоро бих задал въпрос какво удоволствие ти носи след това видеото, което гледаш?
Още: REBEL REBEL 5 идва с Clawfinger и The Sisters of Mercy на 13 и 14 септември в София
Има ли нова рок банда, която по някакъв начин ви напомня на енергията на The Sisters of Mercy?
Мисля, че Creeper притежават енергията на The Sisters of Mercy, защото в това, което правят, има елемент на пънк-рок. Освен това знам, че певецът им е наш фен, така че е неизбежно да не се вдъхнови от стила, енергията и настроението на The Sisters of Mercy. Те са много по-съзнателно мрачни от нас, но мисля, че пънк-рок енергията е същата.
Ако съществува легендарна песен, която е на друга група, но ви се иска да беше написана и изсвирена от The Sisters of Mercy, коя би била тя и защо?
Мисля, че Андрю често избира да правим кавъри на песни така, сякаш биха били песни на The Sisters of Mercy. „Give Me Shelter“ на The Rolling Stones е чудесен пример за това. В някой друг живот можеше да бъде наша. Също и „Police Car“ на Лари Уолис. Дори бяхме говорили да свирим „One of the Living“ на Тина Търнър известно време. Това е песен, която пасва на стила на The Sisters of Mercy – запомняща се, с мелодична простота, разбираем и страхотен текст.
Нека завършим това интервю с една покана за феновете – да дойдат на REBEL REBEL и да се насладят на вашия концерт.
REBEL REBEL, аз съм Бен Кристо от The Sisters of Mercy! Нямаме търпение да се видим отново! Много сме благодарни на вас – българските ни фенове, заради страстта, отдадеността и любовта ви, които ни карат да се връщаме и да свирим отново за вас!
Интервю на Неда Ковачева
Източник: Актуално
