Европейската централна банка (ЕЦБ) запази лихвените проценти непроменени на второ поредно заседание на 11 септември, считайки инфлационния натиск за овладян, а икономиката за стабилна въпреки по-високите американски мита. Лихвата по депозитите остава 2% годишно, както прогнозираха болшинството анализатори, по основните операции за рефинансиране – 2.15%, и по краткосрочните кредитни операции overnight – 2.40 процента. Паричните стратези не дадоха насоки за бъдещите си действия и продължиха да подчертават, че ще вземат решения на всяко официално съвещание въз основа на постъпващите данни.
„Инфлацията в средносрочен план в момента е около целевите 2% и оценката на Управителния съвет за инфлационната перспектива е като цяло непроменена“, пише в официалното изявление на ЕЦБ.
Повечето служители смятат, че лихвените проценти са на подходящи равнища за справяне с последиците от търговските мита на американския президент Доналд Тръмп, геополитическото напрежение и подновените от два дни политически турбуленции във Франция, които разлюляха пазарите.
Икономическата експанзия в 20-членната еврозона се задържа, докато инфлацията – малко над целевите 2% – е под контрол. Актуализираните тримесечни прогнози показват, че потребителските цени ще се повишат средно с 2.1% през тази година и с 1.7% през следващата – по-близо до 2% в сравнение с предишното предвиждане за ръст от 1.6 процента. Но през 2027 г. ще се увеличат с 1.9%, по-слабо от по-раншните очаквания. Прогнозите за БВП са той да нарасне с 1.2% през тази година (възходяща ревизия от юнските 0.9%), с 1% през идната и с 1.3% през 2027-а.
ЕЦБ понижи лихвените проценти осем пъти в рамките на една година, преди да ги запази непроменени през юли, сваляйки ги от пиковите 4% до равнище, което не се смята нито като ограничаващо, нито като подкрепящо икономиката. Анализаторите и инвеститорите не очакват повече намаления през тази година, като първото през идната се предвижда за юни.
Вероятното въздържание на европейските централни банкери съвпада с подготовката на Федералния резерв да намали разходите по заемите през следващата седмица за първи път от декември 2024-а насам. Предвижданата промяна се дължи главно на появилите се признаци на слабост на пазара на труда.
Не се очаква инфлацията в еврозоната да се отклони прекалено от целевите 2% годишно в средносрочен план, като повечето служители са уверени, че ценовата стабилност е възстановена след върховите стойности, последвали руската инвазия в Украйна.
Някои членове на банковия управителен съвет, като председателят на литовската централна банка Гедиминас Симкус, обаче се притесняват повече от продължително неглижиране на лихвите, като посочват по-силното евро сред другите фактори. Докато други, между които е и членът на Изпълнителния съвет – ястребът Изабел Шнабел – определя инфлационните рискове като възходящи заради търговските търкания и скока на европейските разходи за отбрана.
В същото време, икономиката се оказва устойчива. Въпреки че търговското споразумение на Европейския съюз със Съединените щати тревожи промишления бранш с фиксираните мита от 15% върху повечето стоки за износ, доверието се подобри и дългогодишният спад в производството наближава своя край.
Колапсът на френското правителство през тази седмица заради непопулярни бюджетни реформи обаче представлява ново предизвикателство. В сряда (10 септември) Себастиан Льокорню стана петият министър-председател на страната за последните две години.
Източник: Banker.bg
