Пружината е еластичен елемент, който в зависимост от своето предназначение, връща даден механизъм или го поддържа под напрежение. За повечето хора това е парче тел, което обаче има много особености – и като геометрия, и като материал, и като размер. Всичко е подчинено на конкретната работа. Дългият период на експлоатация на едно такова изделие зависи и от това колко добре са калкулирани неговите характеристики, но важен фактор е и качеството на материала, от който е направено. Това казва Димитър Минчев, изпълнителният директор на „Завод за пружини“ АД в град Крън край Казанлък.
Развитие
Дружеството е създадено през 1974 г. като държавно предприятие в състава на машиностроителния комбинат, чийто приемник става днешният завод „Арсенал”. През годините то се утвърждава като единственото, което произвежда пружини, и става основен доставчик за цялата българска индустрия. Машините са обновявани, въвеждани са нови технологии, чрез които се увеличава и производственият капацитет. Инвестирани са значителни средства в подобряване на условията на труд, квалификацията на персонала, качеството на продукцията.
Приемственост
Димитър Минчев е второто поколение, което ръководи това частно дружество. Неговият баща Александър Минчев е бил дълги години директор на предприятието, приватизирано чрез РМД. Димитър влиза в управлението, после става негов заместник и от 5 г. насам е изпълнителен директор. Макар и с икономическо образование, интересът към техниката го увлича да поеме по пътя на своя баща, след като натрупва опит и в други дейности преди това. В завода за пружини намира стабилна подкрепа, усеща добра почва под краката и успява да се наложи като ръководител. Урокът, който остава за цял живот от неговия баща, е доброто отношение към хората и умението да проявява разбиране към проблемите нa всеки от работниците и служителите.
Всеки клиент е важен
Предприятието произвежда пружини, но и други изделия с двойно предназначение. Навсякъде около нас ще видим пружини, по-голямата част от които са изработени в град Крън. Който има потребност от нов вид пружина, подава необходимите параметри и конструкторският отдел генерира най-доброто решение за конкретното приложение. Насочени са към нуждите и на най-малкия клиент, готови са да изработят по поръчка дори само една бройка. Колко обаче е важно да си гъвкав в производството на пружини? „Те са много видове и ограничиш ли се в технологичните възможности, се ограничаваш и по отношение на клиентите. Гъвкавостта е важна“, коментира Димитър Минчев.
Хора и трудности
През последните 20 г. „Завод за пружини“ АД успява да намира пазари в условията на промени от най-различен характер. С всяка следваща година става все по-трудно поради нарастващата непредвидимост. Много фактори влияят – политически и геополитически, икономически, промяна на световните сили и технологичната надпревара за лидерство. Препятствие в растежа е липсата на подготвени кадри и недостатъчната заинтересованост на много от хората да се развиват: „Недостатък на нашата образователна система е, че средното училище не създава специалисти с добри технически познания, а при липсата на конкуренция за висшите училища от тях не излизат и достатъчно подготвени инженери, също така необходими на предприятията“.
В завода е постигнато равновесие между половете, около 50:50. Има много ръчни операции, които в повечето случаи се изпълняват от жени, които са по-сръчни и по-търпеливи. В завода жени заемат и ръководни позиции.
Фокус
Най-голямото предизвикателство е да успеят да повишат нивото на предприятието, като използват различни европейски програми. Добавената стойност е малка, тъй като се произвеждат части, а не крайни изделия. Кризата в Западна Европа се отразява негативно. Оцеляването на завода минава през силното ограничаване на разходите.
През призмата на приложението на пружините – каква индустрия има в България? Малко са предприятията, които използват големи обеми от пружини. Вече няма каростроене, силно намален е броят на производителите на селскостопански машини и на електродомакински уреди. Вагоностроенето, което ползва пружини, се развива добре до един момент, в който жп превозът на товари се свива драстично.
„Нищо не е толкова зле, колкото изглежда“ – тази мантра си повторя Димитър Минчев, за да излезе от всяка ситуация. И в най-тежките моменти отнякъде прониква лъч светлина…
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
