През май Общинският съвет на Перник прие решение (№625) за отдаване под наем чрез публичен търг на общински терени – пасища, мери и ливади, в местността Голо бърдо с цел изграждане на фотоволтаични паркове. Става дума за около 4 квадратни километра от планината.
Решението бе внесено от кмета Станислав Владимиров и касае необработваеми или слабо използвани земи, като целта е да се привлекат инвеститори в сектора на възобновяемата енергия и да се увеличат приходите за общината.
Причината за тревога е, че планината Голо бърдо е известна с огромното си биологично разнообразие и богатството на редки и ендемични видове, някои от които са критично застрашени и попадат под закрилата освен на българските закони, и на редица международни конвенции като CITES (Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора) и Бернската конвенция, по които сме страна. Много от тях са вписани в Червената книга на България.
Въпреки уверенията на кмета, че решението не е окончателно, включването на района на Голо бърдо предизвиква сериозни тревоги сред природозащитни организации и ботаници.
„Банкеръ“ се обърна към Община Перник с молба да обясни какво ще се случи с бъдещия проект, но след повече от две седмици чакане не получи отговор. Опитите за разговор с пиара на общината Адриан Скримов удариха на камък.
В Голо бърдо се намира резерват Острица, който е една от най-старите защитени територии у нас. Там се срещат редки растителни видове сред които и Урумовото лале (Tulipa urumoffii), което е български ендемит, който расте главно върху варовикови скали в няколко наши планини.
Поддържаният резерват Острица се намира в западния дял на Голо бърдо на територията на общините Перник и Радомир. Границите му от север, запад и юг съвпадат с подножието на планинските склонове и дълбоките долове Белите кладенци, Широки дол и Рибка вода.
По данни на Министерството на околната среда и водите растителното богатство на Острица е със средна степен на рядкост на европейско ниво и с висока – на национално. Това е един от уникалните ботанически резервати. В него са описани 46 дървесни и храстови вида и 316 вида тревни растения. Според българското законодателство са защитени 13 вида.
Два вида попадат в приложенията на Бернската конвенция за защита на природата. В Червената книга на България са включени 23 вида, 4 са в категория застрашени, 18 са рядък вид, 4 попадат в списъка на IUCN (Международен съюз за защита на природата ) – два са рядък и два уязвим вид. В конвенцията по международна търговия CITES са включени 18 вида. Ендемитите са 42, от които български са 5, балкански 31 и балкански субендемити. Реликтните видове са 22, а лечебните 160. В резервата се срещат тревни видове, характерни за три континента – Европа, Азия и Африка.
Ботаниците предупреждават, че всяка намеса в естествените местообитания – включително разчистване, уплътняване и изграждане на инфраструктура – може да доведе до безвъзвратна загуба на уникални и на практика невъзстановими растителни съобщества.
Все още не е извършена Оценка за съвместимост със защитените зони и местообитания, а включването на района в процедурата за отдаване под наем може да създаде административен и инвестиционен натиск, който да предопредели бъдещите решения.
В началото на юли кметът на Перник Станислав Владимиров поел ангажимент общината да направи всичко възможно за включване на гражданите при разглеждането на бъдещите проекти за фотоволтаични и ветроенергийни паркове в района на Голо бърдо. Това съобщи в социалната мрежа Фейсбук екологът Тома Белев след разговор с градоначалника. Мнението му било, че включването на части от защитена зона в проектите е грешка, която не бива да се повтаря.
Белев подчерта, че ще проследи дали добрите намерения ще се материализират в реални действия и прозрачност.
„Банкеръ“ не се съмнява в добрите намерения на кмета. В крайна сметка той не е ботаник, нито пък специалист по ендемити. Проблемът е, че екипът му е недиалогичен и не дава информация за бъдещите планове за защитената зона. Това определено буди тревога, защото помним как бяха изградени ветропаркове на най-плодородната земя в село Българево край Каварна, въпреки несъгласието на местните жители.
Източник: Banker.bg
