Активизиране на търговията между България и Китай, както и възможностите за разширяване на износа от страната ни за китайския пазар бяха обсъдени по време на 18-та сесия на Българо-китайската Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в София. Заседанието бе съвместно председателствано от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министъра на търговията на Китай Лин Дзи.
За 2024 г. общият стокообмен с азиатския гигант възлиза на 3.8 млрд. щ. д., което представлява спад от 4.5% спрямо 2023-а. Тази промяна се дължи на съкращаването на българския износ с 25.6%, като се наблюдава слаб ръст във вноса. Водещи стоки в износа, който е в размер на 819.1 млн. щ. д., са медни руди и техните концентрати, кюспета и интегрални схеми. Китайският внос възлиза на внушителните 2.99 млрд. щ. долара. Обяснението е просто:
страната ни изнася основно суровини, а внася високотехнологични стоки.
Осемнадесетата се провежда след петгодишно прекъсване, след последната проведена през 2020 г., преди да настъпи кризата, предизвикана от пандемията COVID-19. На заседанието участие взеха още заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, представители на министерства, агенции, Национална компания индустриални зони и експерти.
Разгледани бяха ключови направления на сътрудничество между България и Китай, сред които търговия и инвестиции, транспортна и комуникационна свързаност, инфраструктура, земеделие и храни, опазване на околната среда, енергетика и туризъм.
Потвърден бе стремежът към балансиране и диверсифициране на взаимната търговия чрез
увеличаване на българския износ на селскостопански и хранителни стоки,
етерични масла, вина и високотехнологични продукти. Подчертано бе значението на привличането на китайски инвестиции в сектори с висока добавена стойност, включително чрез представянето на индустриалните зони на България.
„Разглеждаме развитието на двустранните търговско-икономически отношения в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и Шенгенското пространство“, изтъкна Дилов.
По думите му
присъединяването към Шенген през 2024 г. е укрепило доверието към икономиката ни
и я е утвърдило като надежден партньор. „Предстоящото влизане в еврозоната през 2026 г. ще донесе още по-голяма макроикономическа стабилност, по-ниски транзакционни разходи и по-силен интеграционен ефект за бизнеса, а напредъкът към членство в ОИСР ще отвори достъп до най-добрите международни практики, ще насърчи инвестициите и ще ускори структурните реформи”, посочи той.
Източник: Banker.bg
