Европейският парламент поиска по-голям самостоятелен бюджет за селското стопанство след 2027 г. и по-малко бюрокрация за земеделските стопани. Опасенията на мнозина евродепутати са, че необходимостта от огромни средства за въоръжаване на Стария континент ще ударят по ключови политики, като селското стопанство и социалните дейности. Те настояват производството на храна да остане приоритетно и да не се отклоняват пари от агропрограмите към други сектори.
В Европейския съюз има 9 милиона ферми, а селскостопанската сфера осигурява над 8.7 милиона работни места.
Миналата седмица европарламентът прие позиция, в която настоява за по-голям, самостоятелен бюджет за общата селскостопанска политика, увеличени директни плащания и намалена административна тежест за земеделските стопани.
Евродепутатите искат система, основана на стимули, за да насърчат повече европейци да се захванат със земеделие. А също и инвестиции за модернизирането и развитието на инфраструктурата за задържане, разпределение и съхранение на вода, както и за пречистването и обработката на отпадъчни води, за да се гарантира достатъчно и качествено производство на храни.
Това се отнася най-вече за страните в Южна и Югоизточна Европа, сред които и България, преживяващи все по-сухи лета заради климатичните промени.
Депутатите очакват подкрепа от Европейската комисия, която обаче си прави други планове за бюджета за новия програмен период, който започва след 2027 година. Председателката Урсула фон дер Лайен посочва отбраната на Европа като ключов приоритет и очакванията са, че този акцент ще натежи при разпределението на средствата.
Парите за общата селскостопанска политика идват от бюджета на ЕС. За периода 2021-2027 г. са заделени 386.6 млрд. евро. Те са разделени на две части. Европейският фонд за гарантиране на земеделието разполага с 291.1 млрд. евро. А Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони има 95.5 млрд. евро, предназначени за развитие на селата, за мерки относно климата и управление на природните ресурси.
Еврокомисията предвижда средствата за земеделие да намалеят от 386.6 млрд. евро на 300 млрд. евро в периода 2028 – 2035 година. Освен това екипът на Фон дер Лайен настоява да дава „пари срещу реформи“, т.е. финансирането да е обвързано с определени цели и политики. Което изглежда справедливо след като стотици мними фермери в цяла Европа злоупотребиха с милиарди евро от европрограми. Още помним нашите „къщи за тъщи“ и огромната ферма за патици, в която беше намерена една единствена умряла патица.
От друга страна земеделските производители от ЕС преживяха няколко тежки години, предвид трусовете от войната в Украйна, подбиването на местните пазари от по-евтин внос и многобройните нови изисквания заради Зелената сделка и климатичните промени.
Отговорът им бяха най-големите протести от десетилетия. Земеделците протестираха срещу ниските доходи, налагането на несправедливи бизнес условия от дистрибутори и търговци на дребно в силна пазарна позиция, както и от евтиния внос от Украйна и други държави, който подкопава цените на пазара.
Те също така се оплакаха, че получаването на директни плащания е свързано с твърде много бюрокрация. Към тази картина се прибавя и обстоятелството, че все по-малко млади хора имат мотивация да се захванат със земеделски бизнес. По данни на Европейската комисия само 6% от фермерите са на възраст под 35 години.
Брюксел реагира като опрости правилата за получаване на субсидии и въведе няколко извънредни мерки за подкрепа.
Впрочем все още има достатъчно време комисията и евродепутатите да намерят разумен компромис. Надеждата е, че и едните и другите са си научили урока. Десетилетия наред Европа подценяваше отбранителния сектор и когато Русия нападна Украйна се оказа, че повечето й въоръжения са за скрап. Ако това се случи със селското стопанство, последиците ще са по-страшни.
Източник: Banker.bg
