Федералният резерв (ФЕД) понижи на 17 септември базовата си лихва с 25 базови пункта за първи път от почти година – скромен, предвиден от почти всички анализатори ход – и намекна, че може да направи още две лихвени редукции до края на годината заради нарасналите тревоги за щатския пазар на труда. Решението на банковите парични стратези, взето с 11 гласа „за“ и един „против“, намали базовия лихвен диапазон на федералните фондове до 4.00-4.25 процента. Единственият член на паричния комитет (FOMC), гласувал против това 0.25-процентно движение, е Стивън Миран – протеже на американския президент Доналд Тръмп, назначен неотдавна в борда на централната банка. Той е настоявал за орязване на лихвата с 50 базови пункта.
Членовете на Управителния съвет на Федералния резерв Мишел Боуман и Кристофър Уолър, за които се предполагаше, че също ще поискат по-голяма лихвена редукция, подкрепиха намалението с 0.25 процента. Всички те са назначени от Тръмп, който през цялото лято тормозеше централните банкери да свалят по-драстично лихвения процент.
В изявлението след заседанието FOMC отново характеризира икономическата активност като „умерена“, но добави формулировка, че „увеличението на работните места се е забавило“ и отбеляза, че инфлацията „се е повишила и остава донякъде висока“. По-ниският растеж на работните места и по-високата инфлация са в противоречие с двойните цели на Федералния резерв за стабилни цени и пълна заетост.
„Несигурността относно икономическите перспективи остава висока“, се казва в изявлението на Федералния резерв. „Комисията (FOMC) е внимателна към рисковете за двете страни на двойния си мандат и преценява, че рисковете от спад на заетостта са се увеличили.“
Щатската централна банка облекчи за последен път разходите по заемите през декември 2024 г., когато намали лихвите също с 25 базови пункта.
На официалното си официално съвещание на 16 и 17 септември паричните стратези актуализираха също и икономическите си прогнози. Според обобщението им, се предвиждат още две намаления на лихвите през 2025 г., но само едно през 2026 г. и още едно – през 2027-а. Това може да разочарова Уолстрийт след прогнозата на инвеститорите преди заседанието на централните банкери за общо пет лихвени редукции до 31 декември 2025-а и 2026 година.
Федералният резерв очаква нивото на безработица в страната, което в момента е 4.3%, да достигне 4.5% до края на 2025-а, след което да спадне до 4.4% през 2026-а и 4.3% през 2027 година.
Личните потребителски разходи (PCE) — предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлация — се очаква да се стабилизират на 3% през тази година – доста над целевите 2% годишно на централната банка, преди да спаднат до 2.6% през 2026-а и 2.1% през 2027-а. Усреднената прогноза за базовата инфлация, от която са изключени силно колебаещите се разходи за храна и енергия, е за 3.1% ръст през тази година.
В икономическата си прогноза паричните стратези повишиха леко – до 1.6%, и предвиждания растеж за 2025-а.
Тазседмичното съвещание на американските централни банкери се проведе в условията на допълнителна политическа интрига – уволнението на члена на борда на Федералния резерв Лиса Кук от стопанина на Белия дом, блокирано от апелативния съд. Това позволи на първата чернокожа жена в управителния орган на Федералния резерв да участва в заседанието и да гласува за лихвената редукция ожт 25 базови пункта.
Източник: Banker.bg
