Световната банка се стреми да увеличи финансовата си мощ като прехвърли кредитния риск към инвеститорите. Президентът на мултинационалната институция Аджай Банга се надява, че инициативата ще насърчи насочването на повече потоци от частен капитал към развиващите се държави. Първата секюритизация, пакетирала задължения в размер на половин милиард долара, осъществена от корпоративното кредитно звено на банката, вече е факт и ще е една от многото последващи редовно прехвърляни порции от отпуснатите заеми на частни инвеститори.
Международната финансова корпорация (IFC) продаде траншове от риск по портфолио от кредити за 500 милиона долара на компании на развиващите се пазари през този месец, като тест на плана за разширяване на финансовата мощ на световния кредитор. Банга е коментирал за „Файненшъл таймс“, че макар все още да не може да предвиди колко големи биха могли да станат тези сделки, има твърдо намерение да ги прави редовно, което би насърчило едри частни инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи, да се връщат.
Множество от най-големите акционери на Световната банка, включително Съединените щати и Великобритания, намалиха финансирането за безвъзмездни помощи през последната година, оказвайки натиск върху кредитора да увеличи допълнително баланса си преди да поиска средства от донори.
Банга, който е бивш главен изпълнителен директор на Mastercard, заяви, че първото обезпечено заемно задължение на Международната финансова корпорация е част от други инициативи за освобождаване на частен капитал, които включват отпускане на по-голяма част от заемите на корпоративното кредитно звено в местни валути и предоставяне на повече гаранции за инвестиции.
„(Главната) цел не е да се намали рискът в баланса и да се освободи капитал“, каза банковият президент. И допълни, че „основната част от целта е да се насърчи по-нататъшното участие на частния сектор на тези пазари“, защото количествата частни средства, вливащи се в развиващи, се свят, „не е достигнало обещанието от милиарди до трилиони, както хората говореха преди години.“
Пенсионните фондове и други големи институционални инвеститори твърдат, че сами по себе си се затрудняват да намерят заеми за инфраструктура и проекти в развиващите се страни, които да са достатъчно големи и разнообразни, за да бъдат изгодни. И това е породило интерес към банките за развитие, които обединяват тези кредити.
Мултинационалните банки за развитие често продават международни облигации, за да укрепят капиталовите си позиции, но рядко са се възползвали от пазара за обезпечени задължения по заеми (CLO) – често срещан инструмент, използван от търговските кредитори за разпределяне на кредитния риск на траншове. Кредитите за правителства се смятат за трудни за разделяне от частните инвеститори по този начин, тъй като водещите кредитни институции като Световната банка, обикновено се въззползват от статут на привилегирован кредитор по тези дългове и се притесняват да не го компрометират този статут чрез включване на частни играчи.
Сделката на IFC е била в процес на разработка от около две години и е използвала съществуващи корпоративни заеми с плаваща лихва в щатски долари като обезпечение, посочват запознати с въпроса лица. Най-старшите траншове по сделката трябва да изплащат купон от 1.3 процентни пункта над тримесечния Secured Overnight Financing Rate – базов лихвен процент за финансиране в щатски долари, който в момента е 4.37% – и са привлекли интереса на банки, мениджъри на активи и застрахователни групи, допълват добре информираните източници.
Секюритизацията включва заеми за 57 кредитополучатели, като Турция, Мексико, Бразилия, Бангладеш и Египет съставляват малко под 42% от националния микс на портфейла, според предварителен доклад на Moody’s.
Азиатската банка за инвестиции в инфраструктура също застанат в подкрепа на по-голям пазар за секюритизация на развиващите се пазари чрез дял в Bayfront – съвместно дружество със сингапурската Clifford Capital, което редовно емитира ценни книжа, обезпечени с инфраструктурни активи.
Банга обяснява, че за Световната банка би било трудно да секюритизира по подобен начин кредитирането на публичния сектор от Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие – нейните подразделения за кредитиране съответно на страни със средни доходи и на бедни нации. Той посочва, че институцията би могла в бъдеще да обедини подобни заеми с други банки за развитие, ако условията на сделките бъдат стандартизирани.
Това използване на финансов инженеринг не е „или/или“, което изключва набирането на повече капитал. Например, Международната асоциация за развитие (IDA) е спечелила ангажименти от донори в размер на 24 милиарда долара за последното си набиране на средства през миналата година, отбелязва Банга. И подчертава, че банката трябва също да бъде реалистична, тъй като големите западни дарители са длъжни да се съобразяват с конкурентни изисквания към бюджетите си от застаряващото население, разходите за отбрана и други нужди.
„Не се срамувам да искам повече средства, но не съм човек, който вярва, че надеждата е стратегия“, казва в заключение Банга.
Източник: Banker.bg
