
„Трябва да се прави разлика между фактите и интерпретацията на фактите.“ С тази уговорка министър-председателят Росен Желязков започна отговора си на въпроса във връзка с предложението на „Възраждане“ да се създаде временна комисия за т.нар. хотел с водопада, който според партията е собственост на семейството на Желязков.
В ефира на БНТ премиерът обяви, че фактите са следните: През 2016-2017 г. дружеството, собственост на неговата съпруга, закупува 30% от капитала на дружество, което има недвижим имот от 3400 кв. метра.
През следващите 5 години се прави градоустройствената процедура и през 2022 г. е получено разрешение за строеж за изграждането на така наречения апартхотел със застроена площ 600 кв. м, на пет етажа, който е около 4000 кв. м разгъната застроена площ. Строителството на този парк-хотел се осъществява с два кредита – единият е за около 3 милиона лева, другият за около 8 милиона лева.
Премиерът отбеляза, че дружеството на съпругата му, в което тя е съдружник в дружеството инвеститор, има миноритарно участие – 30%, което дори не е контролен пакет от акции.
Той не скри съжалението си, че се използва един обиден наратив към актьорското съсловие, тъй като в изнасяната в публичното пространство информация се акцентира на факта, че съпругата му е бивша актриса.
„Всички вложени средства от 2017 до 2023 г. са лични спестявания, фирмени средства, средства на семейството и тези пари са с платени данъци, с много ясен произход. Всички данни са в публични регистри – и в Търговския регистър, и в Имотния регистър, и в регистъра на Комисията за противодействие на корупцията и в данъчните декларации„, заяви Росен Желязков.
„Това са пари с платени данъци, средства, вложени честно и почтено с името – тук няма нито прикрити, нито сламени хора, нито подставени лица„, подчерта премиерът. Добави и че неговото разбиране винаги е било, членовете на неговото семейство да не участват в държавни и обществени поръчки, да не участват в придобиването на държавно, общинско или обществено имущество и да не се възползват от неговото влияние.
Той уточни, че става въпрос за частна инициатива, започнала в края на 2016 г. – преди близо 9 години, когато той изобщо не е предполагал, че това някога ще е тема, а той ще бъде министър-председател.
„Когато се говори за този тип взаимоотношения, важното е хората да декларират, да действат по правилата, да са прозрачни и най-вече да не прикриват такива действия, които станаха нарицателни. Защото, ако трябва да се правят анкетни комисии, те трябва да се правят за всеки един народен представител“, обясни Росен Желязков.
По отношение на тезата на опозицията, че Желязков е формалният премиер, а истинските – са Борисов и Пеевски с център на властта в парламента, премиерът отговори, че се създава подобно впечатление винаги когато има лидерски партии, но намиращите се на техния връх не искат да влизат в управлението и начело на властта е друга фигура.
Желязков добави и че правителството е сложна коалиция между ГЕРБ, БСП и Има такъв народ, която първоначално се е ползвала с подкрепата на „Алианс за права и свободи“, а после – с тази на ДПС-Ново начало, но че: „Всички, които подкрепят кабинета, зависят един от друг и зависят за това да има правителство“, обърна внимание Желязков. По думите му центърът на властта е взаимодействието между правителството и мнозинството, а в парламента е центърът на взимането на решения.
Той бе категоричен и че колкото и да се опитват някои политически играчи да вбиват клин между него и лидера на ГЕРБ, това е напразно и обречено на неуспех.
„Аз съм диалогичен човек, моят ангажимент е да намирам разбиране в мнозинството в парламента по важните решения и аз мисля, че го постигам, а ролята на лидерите е да правят основните политически послания и да гарантират стабилността на правителството. За зложателите има една тъжна новина – има стабилно мнозинство и то гарантира управлението„, подчерта премиерът.
По отношение на проблема с водната криза, Желязков коментира, че той е от много години и се задълбочава с влошаването на климатичната обстановка в страната.
„Без валежи – в страна, която е бедна на повърхностни води, е много трудно да осигурим необходимите водни количества. От друга страна проблемите са свързани и с лошо планиране, с лошо управление на водите, с недобра координация по тяхното ползване, която е разпръсната между различни министерства и най-големият проблем, който трябва да решим и който зависи от управлението, са довеждащите водопроводи и водната инфраструктура в градовете„, обясни Желязков.
Във връзка с проблемите в Плевен той направи сравнение с Русе, където преди години оправили водния си цикъл и при два пъти и половина по-малко количество вода и при същото население нямат режим. Той също обърна внимание, че в плевенския квартал „Дружба“ загубите достигат до 80% процента.
„Затова усилията са насочени към ремонтните дейности. И когато казах, че ще сменя областния управител, това не беше, за да се търси парата в свирката, а за по-добра координация„, обясни Желязков.
Той подчерта, че целта е догодина в Плевен да няма режим на водата, въпреки че призна, че това е дългосрочен проблем. Увери, че по него ще работи и създаденият Борд по водите, както и че неговото решаване зависи и от ВиК-холдинга, и от ВиК-дружествата, и от кметовете на общините.
По отношение на препоръките на МВФ от изминалата седмица, отнасящи се до замразяването на заплатите в публичния сектор с цел да се овладее дефицитът в бюджета, Росен Желязков коментира, че това е периодичен преглед на Фонда и препоръките са препоръки.
„Ние много добре осъзнаваме, че консолидацията на бюджета е задача както пред това, така и пред всяко следващо правителство. Ние трябва да харчим толкова, колкото изкарва икономиката. Когато БВП нараства и то тази година той ще нарасне с 3%, то ние трябва да се вместим в рамката на растежа на икономиката.
От друга страна ние сме наясно, че увеличаването на покупателната способност е свързана и с увеличаване на доходите и заради това нашият ангажимент е да намерим балансирани решения – без увеличаване на данъчната и осигурителната тежест – с мерки, които да стимулират развитието на икономиката. И заради това за нас въвеждането на еврото от 1 януари е една от тези стъпки – за по-добра работа на икономиката и по-добър растеж„, разясни Желязков.
На въпрос какъв е резултатът от мерките срещу необоснования ръст на цените преди въвеждането на еврото, той отговори, че те са сработили и то не само онези от тях, които имат административен характер, но и тези за изсветляването на икономиката.
„Данъчните приходи и ръстът на тяхното събиране показват точно това – част от икономиката, където се наблюдава най-големият ръст на цените, е част от този полусив сектор – най-вече в сферата на услугите. Там са насочени основните ни усилия. Но в партньорство с търговците на дребно и в партньорство със синдикатите – ние съумяваме да неутрализираме този спекулативен ефект, още повече, че в голяма част от търговията на дребно анализът на пазара показва, че няма данни за картелиране. От друга страна се осъществява и антимонополен контрол“, отчете Желязков.
Източник: Banker.bg