Компании за изкуствен интелект като OpenAI разкриха плановете си да похарчат стотици милиарди долари за центрове за данни, но се бавят с това да покажат как ще генерират приходи в отговор на огромните разходи. Консултантската фирма Bain & Co. оценява, че недостигът може да бъде много по-голям, отколкото се смяташе досега.
До 2030 г. компаниите за изкуствен интелект ще се нуждаят от 2 трлн. долара комбинирани годишни приходи, за да финансират изчислителната мощност, необходима за задоволяване на прогнозираното търсене, заяви Bain в годишния си доклад за глобалните технологии, публикуван във вторник. Въпреки това, техните приходи вероятно ще бъдат с 800 млрд. долара под от тази сума, тъй като усилията за монетизиране на услуги като ChatGPT изостават от изискванията за разходи за центрове за данни и свързана инфраструктура, прогнозира Bain.
Докладът ще повдигне допълнителни въпроси относно оценките и бизнес модела на AI индустрията. Нарастващата популярност на услуги като ChatGPT на OpenAI и Gemini на Google, както и усилията на компании от цял свят в областта на AI, означават, че търсенето на изчислителна мощност и енергия нараства с бързи темпове. Но спестяванията, осигурени от AI, и способността на компаниите да генерират допълнителни приходи от изкуствения интелект изостават от това темпо.
Ако настоящите закони за мащабиране се запазят, AI ще натоварва все повече веригите за доставки в световен мащаб“, заяви Дейвид Кроуфорд, председател на глобалната технологична практика на Bain, цитиран от Bloomberg.
OpenAI губи милиарди долари годишно и дава приоритет на растежа пред печалбата, но очаква да има положителен паричен поток до 2029 г.
Според Bloomberg Intelligence най-големите технологични компании, включително Microsoft, Amazon и Meta Platforms, ще увеличат общите си годишни разходи за изкуствен интелект до над 500 млрд. долара до началото на следващото десетилетие. Пускането на нови модели от OpenAI и китайската DeepSeek, наред с други компании, стимулира търсенето на услуги в областта на изкуствения интелект и подтиква цялата индустрия да увеличи инвестициите си.
Глобалните изисквания за изчислителна мощност в областта на изкуствения интелект могат да достигнат 200 гигавата до 2030 г., като половината от тях ще се падат на САЩ, според Bain. Въпреки че пробивите в технологиите и алгоритмите могат да облекчат тежестта, ограниченията в доставките или недостатъчното електрозахранване могат да попречат на напредъка, се посочва още в доклада.
Освен разходите за изчислителна мощност, водещите компании в областта на изкуствения интелект инвестират огромни суми в разработването на продукти. Една от областите, на които се обръща специално внимание, са автономните агенти с изкуствен интелект, които могат да изпълняват сложни задачи по подобие на човек, при това с ограничено ръководство. През следващите три до пет години компаниите ще отделят до 10% от разходите си за технологии за изграждане на основни възможности за изкуствен интелект, включително платформи за агенти, според оценките на Bain.
Освен услугите, свързани с изкуствения интелект, Bain посочва в годишния си технологичен доклад, че очаква растеж в области като квантовите изчисления. Новата технология може да отключи пазарна стойност от 250 млрд. долара в различни сектори, като финансите, фармацевтиката, логистиката и материалознанието, се посочва в доклада.
Докато някои очакват един единствен квантов пробив, Bain предвижда постепенна крива с ранното внедряване в тесни области през следващите 10 години и по-широко внедряване с течение на времето.
Хуманоидните роботи привличат капитал и стават все по-разпространени, но внедряването им е в ранен етап и силно зависи от човешки надзор. Търговският успех ще зависи от готовността на екосистемата, а компаниите, които пилотират роботи в ранна фаза, ще бъдат лидери в индустрията, посочва консултантската компания.
Източник: Economic.bg
