С 9 гласа „За“, един – „Против“ и един „Въздържал се“ комисията по икономическа политика и иновации прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от депутата от ГЕРБ-СДС Александър Койчев Иванов и група народни представители на 12 септември 2025 година.
При коментара си по законопроекта председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов обърна внимание, че страната ни е поела политически ангажимент до края на септември да приеме всички законови промени, които са наложителни с оглед изпълнението на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и затварянето на тази глава като част от процеса на присъединяване на България към Организацията.
По думите на Карадимов със законопроекта се изпълняват трите основни препоръки на ОИСР, както и 11 допълнителни такива. Той подчерта, че от КЗК са дали две подробни становища с подробен анализ, едното от които е изпратено тази сутрин (на 24 септември).
На първо място Карадимов открои създаването на общ състав и увеличаването на санкциите при нелоялни търговски практики по веригите на доставка на хранителни и селскостопански продукти. В законопроекта се предлага създаването на обща забрана за нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
На второ място той обърна внимание на проверките на място при секторни анализи. По думите му и сега при проверката на място КЗК е с правомощия да изземва данни, включително софтуери и електронни пощи. Разрешението за такава информация се дава от Софийски градски съд и то трябва да бъде аргументирано.
Със сега приетите промени в законопроекта се предлага засилване на ролята на препоръките на КЗК, заложени в решението за секторен анализ. По-конкретно компетентните държавни органи (органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление), ще бъдат задължени, след като бъдат информирани за решението на КЗК, да предприемат мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора. Те ще трябва да уведомят КЗК какви действия ще предприемат и в какви срокове ще ги реализират.
Законопроектът предвижда и промяна по отношение имуществените санкции, които може да налага КЗК и по-специално при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти. В тези случаи Комисията ще може да наложи на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер до 10% от общия оборот за предходната финансова година.
Досега в закона беше фиксираната горна граница на санкцията в размер на до 300 000 лева. Според вносителя на законопроекта – Александър Иванов това е в дисонанс с общия санкционен принцип и създава привилегировано положение на конкретната група стопански субекти спрямо всички останали.
Определянето на санкции като процент от оборота на предприятието, а не чрез фиксиране на сума при долна и горна граница, е обосновано пропорционално и е в унисон с цялостната концепция за налагане на имуществени санкции по този закон, обясни народният представител.
Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ коментира, че в предлагания законопроект има дефиниции, които са неясни и много общи, а в същото време се отнасят до новите конкретни правомощия, които Комисията за защита на конкуренцията ще има. Според него това ще е проблем за бизнеса.
Източник: Banker.bg
