260 дни! „Дните до Мондиал 2026“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
По време на Световното първенство по футбол през 1974 г. Хамбург е домакин на една необикновена среща. Западна Германия ще се изправи срещу Източна Германия в мач от първата групова фаза на турнира. Пристигайки на летището с еднакви светлосиви сака, зелени ризи и жълти вратовръзки, отборът и ръководството на Източна Германия били в добро настроение. Отпътуването към лагера в Квикборн се забавило, след като трябваше да се намери резервен автобус, тъй като този с емблемата на „ДДР“ (Германска демократична република) и знамето, определен да ги вземе, се изгубил. Като се има предвид, че Западна Германия дори не признаваше ДДР като истинска държава това едва ли беше изненада.
Когато Изтокът срещна Запада на световната сцена
Победата с 2:0 над Австралия в първия мач на Източна Германия на финалите на Мондиал 1974 бе последвана от равенство 1:1 с Чили във втория мач. Донякъде неочакваното безрезултатно равенство между първите два съперника, само няколко часа преди началото, означаваше, че напрежението е отпаднало до третия. И Западна, и Източна Германия вече се бяха класирали за елиминациите, оставаше само да се преодолее трънливият въпрос за най-политическия футболен мач на всички времена.
За домакините и фаворити на Световното първенство по футбол през 1974 г. подготовката за финала в никакъв случай не е била хармонична. Западногерманските власти искали да избегнат повторение на шокиращото насилие от Олимпийските игри в Мюнхен две години по-рано, когато палестинската войнствена групировка „Черният септември“ уби петима израелски атлети и шестима треньори. Чилийското консулство в Берлин било взривено малко преди началото на финалите, така че южноамериканците тренирали на игрище, обградено с бодлива тел. Според Паул Брайтнер западногерманският базов лагер в Маленте, северно от Хамбург, приличал на „крепост“.
Ако погледнем отвъд бодливата тел, кучетата пазачи и въоръжената охрана, няма да е пресилено да кажем, че в деня на самия мач – денят, в който едната половина на Германия щеше да срещне другата, Западна Германия очакваше да получи две точки с най-голямото парче торта от тази страна на Хамбург. „Warum wir heute gewinnen“ крещеше заглавието на първа страница на таблоида Bild. „Защо ще спечелим днес“.
Ситуацията в двата лагера никак не беше спокойна
Оптимизмът в Западна Германия обаче не бил подкрепен от представянето на терена. Отборът се запъна към победа с 1:0 над Чили, която била посрещната с викове от феновете на домакините на стадион „Олимпиащадион“ в Западен Берлин. Победата с 3:0 над Австралия във втория мач отново не успяла да развълнува зрителите. Спокойствието, което се свързва с капитана Франц Бекенбауер, го напуснало, когато се отказал от владеене на топката и бил освиркан от западногерманската публика.
Не всичко било наред и зад кулисите в Маленте. Няколко дни преди турнира спор за премиите на играчите накара селекционера Хелмут Шьон да си събере багажа и да заплаши, че ще напусне. Това се случило и с левия бек Брайтнер, който бил убеден да остане от Гюнтер Нетцер, Герд Мюлер, Волфганг Оверат и Ули Хьонес. Междувременно Бекенбауер преговарял по телефона с вицепрезидента на федерацията Херман Нойбергер за увеличаване на премията за спечелване на Световната купа от 30 000 германски марки на човек на 100 000 германски марки. В крайна сметка те се споразумяват за 70 хиляди, но не и преди Шьон да се скара на своите играчи. „Всичко, което чувам от вас, са пари, пари, пари!“ Било пълна бъркотия.
Не е изненада, че Шьон е бил малко напрегнат в подготовката. Мениджърът е роден в Източна Германия и е управлявал в окупирания от Съветския съюз Изток, докато огромната политическа намеса не е направила позицията му несъстоятелна и той е избягал на Запад. С други думи, западногерманците „знаеха, че роденият в Дрезден треньор иска – не, трябва – да спечели този мач на всяка цена“. Всички погледи бяха насочени към Хамбург.
Най-значимият гол в историята на ГДР
Преди началото на мача емоциите на стадиона били високи. Мюлер подаде топката на Волфганг Оверат и започна мач, който ще остане в историята. Отборът на Западна Германия доминирал в ранните шансове, но не всичко било еднопосочно. При по-добро първо докосване на Герд Киш, след като беше освободен от Ханс-Юрген Крайше, Източна Германия можеше да излезе напред. След това Крайше пропусна да вкара гол от близка дистанция, а Западът отговори, като Мюлер удари греда. Така двата тима се оттеглиха на почивката без голове, а резултатът се запази 0:0 до 78-а минута. Тогава влиза героят на мача.
Най-значимият гол на Световното първенство по футбол през 1974 г. започва с дълъг диагонал на пътя на Юрген Шпарвасер. Използвайки елемента на изненадата, той решава да контролира паса с глава – движение с измамна финес. Той се втурва по диагонал отляво надясно, преминавайки покрай съперниковите играчи. Стреля към вратата на Сеп Майер и топката влита в мрежата. Сега виковете „Heja, heja DDR!“ звучат отчетливо в неподвижния нощен въздух. Две страни. Два отбора. 22 души, които говорят на един и същи език. Немският е първият език и на двете Германии. Тази игра изправяше Германия срещу Германия. На Световното първенство по футбол. Едната виждаше другата като отклонение, а другата – като враг. И това наистина е доста учудващо, когато се замислите.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Дните до Мондиал“: Само 3 загуби за 12 години: Най-бруталната доминация на световни първенства по футбол
Източник: Актуално
