Вероятно всеки, който е минавал покрай Каварна, е забелязал белите перки, които се задвижват от добруджанските ветрове. Над 200 генератора произвеждат електричество в региона, където са разположени най-старият вятърен парк в България, „Калиакра“, и най-големият – „Свети Никола“. Мащабът им изглежда внушителен, но реално те остават символ на един енергиен потенциал, който страната ни все още не успява да разгърне, тъй като у нас над 10 години не е изграден нито един нов ветропарк, изключвайки малки проекти с по няколко турбини.
Темата бе във фокуса на специална конференция по повод 20 години вятърна енергия в България, организирана от Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).
Безплатнен ресурс
В България, когато говорим за възобновяема енергия, най-често си представяме соларни и водноелектрически проекти и оставяме вятъра на заден план, а той, както слънцето и водата също е безплатен, чист и неизчерпаем възобновяем енергиен ресурс.
Няма гориво за плащане, има инвестиция в технология и след това и вятърът, и слънцето са безплатни“, казва председателят на АПСТЕ Никола Газдов.
И докато соларните централи в България произвеждат ток 1250 – 1700 часа в годината, при вятъра достигат 2600 часа годишно.
България изостава в общата и европейска, и регионална картина. Съседните страни развиват такива проекти – от 2015 до 2025 г. в Гърция, например, са инсталирани 3.2 GW нови вятърни мощности, в Турция – от 4.7 GW през 2015 г. до 11.7 GW през тази. В страната ни от 2015 г. досега данните не са се променили и оставаме с инсталиран вятърен капацитет от 0.7 GW.
У нас секторът остава „остров на спокойствието“ – липсват инвестиции във вятър, въпреки огромния потенциал, казва още Газдов.
Д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет припомня, че за 20 години в ЕС вятърната енергия е нараснала шест пъти и вече се разглежда като стратегически стълб за постигане на климатичните цели. В Дания през 2024 г. 56% от търсенето на електроенергия е било покрито от вятър. По думите ѝ нетната нула е немислима без него.
Цената на енергията от вятър е най-ниска и се конкурира със соларните системи, в части на света даже е по-ниска, показват данни на Lazard.
У нас първият ВЕИ бум беше в периода 2011 – 2012 г., благодарение на преференциалните тарифи. След дълго затишие, от 2022 г. започва нов ръст – от 1000 MW солари през 2022 г. до над 5000 MW през 2025 г., като още 2000 MW са в процес на изграждане.
Този експоненциален растеж доведе до спад на борсовите цени на електроенергията. Дори се появи явлението „соларна канибализация“ – токът в определени часове е толкова евтин, че производителите получават нулеви приходи.
Това обаче стимулира инвестиции в батерии, обясни още Газдов, определяйки ги като „швейцарското ножче на енергетиката“. Във всеки блок, във всеки търговски център ще има батерия, казва още той.
Само в България вече има над 1500 MWh батерии, а догодина се очаква капацитетът да надхвърли 12 хил. MWh – количество, способно да съхрани цялото производство на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ за шест часа.
Експертите са единодушни, че вятърът и соларите се допълват, а заедно с батериите стават перфектният ВЕИ отбор.
Защо не духа вятърът в енергетиката ни?
Причините защо у нас има толкова малко вятърни проекти са многопластови и обхващат както административни, така и политически, обществени и дори геополитически фактори. Сравнявайки с бума на соларите, вятърния сектор със сигурност има да извърви дълъг път.
Източник: Economic.bg
