„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Историята му започва във Валенсия, но не там, където бихте очаквали. Годината е 2015, а Беникасим е домакин на един от най-големите музикални фестивали на континента. Хиляди посетители се наслаждават на серенадите на инди групата Los Planetas, когато те обявяват пристигането на специален гост за следващата си песен. Той е свикнал да се изявява на голяма сцена, макар и да дърпа различни струни от тези, които украсяват бас китарата в ръката му. Когато публиката запява името му, тя потвърждава това, което футболният свят вече знае – Гайска Мендиета е рок звезда.
От улиците до Билбао през футбония връх и до диджей пулта
Под небрежната външност обаче се криеше футболист с неутолимо желание да се усъвършенства и неудържима воля да се учи. Въпреки това малцина са предполагали какви върхове ще постигне момчето от Билбао, което в началото на века извежда Валенсия до последователни финали в Шампионската лига и записва името си в испанския футболен фолклор. За това, за да стигнем до невговият звезден миг на музикалната сцена, нека първо проследим пътя му на терена.
Мендиета започва да се занимава сериозно с футбол едва в средата на петнадесетте си години, като преди това е бил отличен бегач, който чупи регионални рекорди в Испания с естествения си атлетизъм. В крайна сметка той решава да следва пътя на кариерата, начертан от баща му Андрес. Гайска израства в среда, в която се обича футболът. Той развива уменията си, играейки по улиците и местните игрища, като от рано показва съчетание от техника, интелигентност и спокойствие под напрежение, което ще определи стила му. Професионалната му кариера започва в местния Кастелон, където представянето му привлича вниманието на скаутите на Валенсия.
От раждането на звезда до превръщането в легенда
На 19 години се присъединява към резервния отбор на Валенсия и в рамките на две години е повишен в първия отбор. Издигането на Мендиета е стабилно, но неумолимо, а работната му етика, обхватът на пасовете и лидерските му качества го правят незаменим в халфовата линия на „прилепите“. Към края на 90-те години Валенсия се превръща в сила в европейския футбол, а Мендиета е в сърцето на този успех. Под ръководството на Хектор Купер отборът съчетава тактическа дисциплина с експлозивна атакуваща игра. Мендиета, носещ капитанската лента, се превръща в двигателя и мозъка на отбора. Сезон 1999/2000 бележи началото на златната ера на Валенсия. Мендиета води отбора си до финала на Шампионската лига, побеждавайки гиганти като Барселона и Лацио по пътя. Въпреки че отборът губи от Реал Мадрид на финала, представянето на Мендиета предизвиква възхищение по целия свят.
Голът му на 1/2-финала срещу Барселона остава запечатан в паметта на феновете. През следващия сезон Валенсия се върна на финала на Шампионската лига, този път срещу Байерн Мюнхен. Мендиета се разписа от бялата точка в началото на мача, но след напрегната битка и дузпи, Валенсия отново загуби. Въпреки разочарованието, лидерските качества и постоянството на Мендиета го превърнаха в един от най-желаните полузащитници в Европа.
Мендиета не е най-бързият играч на терена, нито пък най-физическият, но интелигентността и техническите му способности компенсират това. Известен с прецизните си пасове, прозорливостта и контрола в тесни пространства, той диктуваше темпото на мачовете с лекота. Способността му да вкарва от средата на терена, често чрез удари от далечно разстояние или перфектно премерени пробиви, добави още едно измерение към играта му. Освен това беше лидер в истинския смисъл на думата – спокоен, уравновесен и способен да вдъхновява съотборниците си в ситуации на голямо напрежение. В една епоха, изпълнена с ярки звезди, Мендиета се отличаваше със сдържаната си елегантност.
Големият пробив в Италия, който не премина по план
През 2001 година, след години на спекулации, Мендиета преминава в Лацио за рекордна за клуба сума. Преходът трябваше да запълни празнината, оставена от Павел Недвед, но очакванията се оказаха огромни. Италианският футбол по това време е изключително тактически и дефанзивен и Мендиета трудно успява да намери формата си, която го превърна в ключова фигура в Испания. Културната адаптация, промените в треньорския екип и контузиите възпрепятстваха напредъка му. След само един сезон е даден под наем на Барселона, където показва проблясъци на стария си блясък, но не успява да възвърне напълно ритъма си.
Кариерата на Мендиета прави неочакван обрат, когато през 2003 г. се присъединява към Мидълзбро в английската Висша лига. В Англия той се превръща в любимец на феновете, на когото се възхищават заради професионализма и способността му да контролира мачовете от халфовата линия. Той играе ключова роля за триумфа на Мидълзбро за Купата на лигата през 2004 г., първия голям трофей на клуба, и за достигането на финала за Купата на УЕФА през 2006 г.
Отвъд терена
Контузиите обаче продължават да се отразяват на играта и през 2008 г. Мендиета решава да се оттегли от професионалния футбол. След като окачва бутонките си, той поема към неочаквано поприще. Той се оттегля от футбола, за да се съсредоточи върху музиката, тъй като е започнал кариера като диджей в Англия. Той е част от групата Gasteiz Gang и дори успява да участва в международния фестивал „Беникасим“ през 2011 г., както и през 2015 година.
Кариерата на Гайска Мендиета може и да не се отличава с препълнена витрина с трофеи, но влиянието му на терена е неоспоримо. Той остава един от най-технично надарените испански полузащитници на своето поколение, запомнен с това, че води Валенсия през един от най-успешните периоди на клуба. Днес името му продължава да звучи сред феновете в Испания, Мидълзбро и извън тях. Кариерата му е доказателство, че величието не се крие само в сребърните изделия, а в стила, лидерството и почтеността, с които се играе играта. От улиците на Билбао до големите сцени на европейския футбол, Гайска Мендиета извая кариера, определена от елегантност, визия и лидерство.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: „Не направиха аутопсия. Какво ще ни каже тя?“: Руският бранител, който игра над 300 мача, но почина мистериозно едва на 34
Източник: Актуално
