Ново проучване с участието на Германския център за изследване на диабета (DZD) предоставя силни доказателства, че захарните напитки влияят не само на метаболитното здраве, но и на психичното – особено при жените. Този ефект вероятно се предава чрез чувствителния микробиом на червата.
Изследването е публикувано в JAMA Psychiatry.
Както е добре известно, хората, които редовно консумират захарни напитки, не само имат повишен риск от затлъстяване, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и рак. Все повече проучвания показват, че газираните напитки могат да повлияят и психичното здраве. Досега обаче беше неясно дали съществува директна връзка с голямото депресивно разстройство (MDD) и кои биологични процеси са замесени.
Консумацията на газирани напитки е свързана с по-висок риск от депресия
За да отговорят на тези въпроси, учените анализирали данни от кохортата Marburg–Münster Affective Cohort (MACS). В изследването участвали възрастни на 18–65 години, набрани от общата популация и първичната медицинска помощ между 2014 и 2018 г. Общият брой участници е 932 души, от които 405 пациенти с голямо депресивно разстройство и 527 здрави контроли.
Анализите показали връзка между консумацията на газирани напитки и както диагнозата депресия, така и тежестта на симптомите. Тази връзка била особено изразена при жените: при тях високата консумация била свързана със 17% по-висока вероятност за депресия и по-тежки симптоми.
Промените в микробиома като ключов фактор
Как се предава този ефект? Проучването предлага възможно обяснение: при жените, които редовно пиели захарни напитки, учените открили значително увеличен брой бактерии от рода Eggerthella в червата. Предишни изследвания вече показаха, че Eggerthella е по-често срещана при хора с депресия. Настоящото проучване дава първи убедителни доказателства, че тази бактерия може би играе посредническа роля – като биологична връзка между консумацията на газирани напитки и развитието на депресивни симптоми.
„Нашите данни сочат, че връзката между газираните напитки и депресивните симптоми възниква чрез влиянието върху микробиома,“ казва д-р Шармали Едуин Танараджах от Университетската болница във Франкфурт и Института за изследване на метаболизма в Кьолн, партньор на DZD.
Захарните напитки като кола или лимонада съдържат не само глюкоза и фруктоза, но и множество добавки – включително консерванти и изкуствени подсладители. Тази комбинация може да наруши крехкия баланс на чревния микробиом. Благоприятстват се възпалителни бактерии, докато производството на защитни късоверижни мастни киселини намалява. Проучвания върху животни показват, че такива промени могат да задействат възпалителни процеси в нервната система и да усилят депресивното поведение.
Прави впечатление, че тази връзка изглежда е полово обусловена. При мъжете, които редовно консумирали газирани напитки, учените не открили нито увеличение на Eggerthella, нито връзка с депресивни симптоми. Все още е неясно защо ефектът се наблюдава само при жените. Възможна роля играят хормонални различия или специфични имунни реакции.
Микробиомът като терапевтична цел?
„Резултатите от проучването отварят нови перспективи за превенция и лечение на депресивни разстройства,“ коментира Рейчъл Липерт от Германския институт по хранене на човека Potsdam-Rehbrücke (DIfE). „Подходи, базирани на микробиома – като целенасочени хранителни терапии или пробиотични стратегии – могат в бъдеще да помогнат за ефективно облекчаване на симптомите на депресия.“
Учените смятат, че влиянието на храненето върху психичното здраве трябва да бъде по-силно интегрирано в образователни кампании, здравни грижи и програми за превенция.
„Промените в микробиома могат да се повлияят чрез хранене – и затова са потенциална терапевтична цел,“ обяснява д-р Едуин. „Дори малки промени в потребителското поведение могат да имат голямо значение – особено предвид широкото разпространение на консумацията на газирани напитки.“
Четете още: Забравете за скъпите хапчета за „подобряване на паметта“: Ето какво наистина помага
Източник: Banker.bg
