Всеки в България ще премине към еврото от 1 януари 2026 г. Но само някои ще използват този преход, за да се качат на по-високо ниво като организация, пазарен играч и лидер. И ето визия и вътрешен комуникационен слоган, с които една компания да подходи към промяната: „Еврото идва. Ние сме готови. Не просто минаваме на евро. Минаваме на нова скорост“.
Катализатор за растеж
Разбира се, рискът в турбулентни времена да се превърне в предимство не е въпрос на късмет, а на навременни, смели и добре обмислени действия. В контекста на въвеждането на еврото през 2026 г., това означава бизнесите да се откажат от пасивното изчакване и да използват самата промяна като катализатор за растеж и укрепване. Докато някои ще се стремят просто да „минимизират щетите“, други ще се възползват от момента, за да изградят доверие, да обновят вътрешните си системи, да разширят пазарното си присъствие и да надградят корпоративната си култура. След приемането на еврото бариерите към търговия и сътрудничество с еврозоната ще намалеят и това отваря възможност за пазарна експанзия, во само за онзи, който е готов за нея.
Трансформация
Фирмите, които се подготвят отрано и подхождат прозрачно към своите клиенти и партньори, ще спечелят доверие и конкурентно предимство. Онези, които обяснят ясно как върви процесът към превключване в евро, без спекулативно да извличат ползи от ситуацията и да увеличават цените, ще бъдат възприемани като коректни и отговорни. Това създава позитивна репутация, която трудно се купува с пари.
Освен това компаниите, които са започнали трансформацията си по-рано от останалите – адаптират финансови политики, мислят за своето развитие, за клиентите и за служителите си – ще придобият реално стратегическо предимство. Ще могат да реагират по-бързо на всяка новост и на всяка промяна, ще са предпочитан партньор в международна среда и ще се отворят към нови пазари. Самият преход към еврото е отличен повод за вътрешна трансформация – не само техническа, но и културна. Ако се подходи с ясна визия и включване на служителите, преходът може да засили мотивацията и усещането за обща цел. Така една привидно външно наложена промяна се превръща в средство за вътрешно обновление и растеж.
Да се изстреляш напред
Най-важното е да се осъзнае, че през 2026 г. всички в България ще работят с евро. Но не всички ще бъдат по-силни заради това. Предимството ще бъде за онези, които използват времето дотогава не просто да се подготвят, а да се изстрелят напред – с нови системи, ново самочувствие и нов пазарен образ. А за да може една компания – независимо дали е малка или голяма – да започне да възприема прехода към еврото не като тежест, а като възможност, е нужно преди всичко да се пренастрои начинът на мислене в организацията. Това не се постига с формални съобщения или с „препращане на указания“, а с целенасочено, автентично и човешко ангажиране на хората, които носят промяната на плещите си.
Интеграция
Важно нещо, което може да се направи, е да се разкаже тази нова история на прехода – не като счетоводно събитие, а като част от едно по-голямо израстване. Вместо служителите да чуват „Има работа по промяната на софтуера“, те да чуят: „Скоро ще сме в еврозоната. Това е най-голямата икономическа интеграция, която България преживява след приемането в ЕС. Ние ще сме част от нея, подготвени и уверени“. Тонът задава посоката. Ако мениджмънтът говори за промяната със страх, неяснота или раздразнение, цялата фирма ще я възприеме като заплаха. Но ако се говори с визия, със самочувствие и с разбиране, хората ще започнат да гледат на нея с по-голямо доверие и лична ангажираност.
По-ефективни
Много силен ефект има въвличането на екипа в самата подготовка – не като бреме, а като шанс да се изгради нещо ново. Да се задава въпросът: „Как можем, тласнати от този преход, да подобрим нашите процеси? Как са сме по-ефективни и да обслужваме клиентите по-добре?“. Когато промяната не се възприема като външно наложено усилие, а като вътрешна възможност за израстване, тя става поносима. Важно е да се поставят ясни и постижими цели, които не звучат бюрократично. Не просто „да подготвим системите за евро“, а например: „Ще обучим целия търговски отдел да работи с новите условия по начин, който ги прави по-уверени и по-добри в продажбите“. Така техническата промяна прераства в личен и професионален растеж.
Кампания
Много може да помогне и създаването на вътрешна кампания – с позитивен, но не повърхностен слоган. Например: „Еврото идва. Ние не се плашим – ние се подготвяме“. Или: „Новата валута. Същите принципи. По-силни от вчера“. Дори малки елементи като визуална идентичност, брандирани материали, кратки послания от ръководството на компанията – създават усещане за целенасоченост и общност. Това не е PR, това е култура. Но най-важното е друго: мениджмънтът трябва искрено да вярва, че тази промяна носи шанс за израстване. Ако това е само „задължение, което да отметнем“, така ще го възприеме и екипът. Но ако се подходи като към възможност за подреждане, обновяване, утвърждаване и разширяване на пазарно присъствие, тогава страхът от прехода се превръща в мотивация.
С увереност
Компаниите се вдъхновяват не от директиви, а от смисъл. Ако хората усещат, че това, което предстои, ще ги направи по-конкурентни, по-подготвени, с по-голямо доверие от страна на клиентите – тогава го посрещат не със свити сърца, а мотивирани и с изправен гръб. Нека направим прехода към еврото с увереност, не със страх.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
