Часът е 14:13 ч. в нетолкова слънчев неделен ден. Седнала съм в комбини (бел. ред. – малки денонощни магазини) и хапвам онигири (бел. ред. – оризов триъгълник, увит във водорасли, с пълнеж от риба, зеленчуци или слива умебоши), наслаждавайки се на гледката към намиращия се в съседство парк. Забелязвам обаче, че в единия край на тази картина се прокрадва едно светлокафяво петно, прошарено от бели точки, направени сякаш със замах на четка върху платно.
Оказва се, че това е група сърни и елени, които бавно и грациозно стъпкват влажната зеленина и се разполагат върху нея. Необезпокоявани, те се чистят и излежават, други пасат, а минувачите ги заобикалят, без да им обръщат особено внимание. И така обядът ми продължава с мен, седейки в комбини, и сърните, лежейки в отсрещния градски парк.
Колкото и магическо да звучи, подобна гледка е повече от обичайна за японския град Нара, където тези чифтокопитни обикалят свободно и може да бъдат видяни дори в тунелите, водещи към метрото. Днес над 1000 свободно обикалящи сърни и елени привличат туристи към своето царство Нара, някогашна столица на Япония, където те биват поздравявани с поклони и шепи, пълни с вкусни бисквити.
Храмът на благословията Кофуку-джи
Нара не може да се похвали с огромни небостъргачи, футуристични пейзажи или особено напреднали технологии, но за сметка на това, градът крие в прегръдките си храмове и светилища, които са част от списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Обиколката ми започна с посещение на храма Кофуку-джи – един от най-древните будистки храмове на Япония, над 1300-годишен културен и молитвен център. Името му се превежда като „храма, от който извират благословии“. Това не е случайно – в хода на времето, Кофуку-джи бива унищожен от поредица пожари, но въпреки това впечатляващ брой безценни будистки изображения и други културни артефакти се запазват цели и до ден-днешен са изложени там.
Обектът се състои от няколко сгради, част от които носят в името си думата „златна“, например Централна златна зала или Западна златна зала. Този термин се отнася за сгради, чиято основна функция е да приютява една или повече будистки икони. Тъй като тези образи обикновено са позлатени, светлината от свещите и маслените лампи, поднасяни като дарове, се отразява в телата им, карайки сградата да излъчва златист блясък, който се сравнява с будисткото учение, озаряващо света със светлината на мъдростта.
В Централната златна зала се намира златна статуя на историческия Буда, носещ японското име Шака Ньорай. Снимките вътре са забранени, затова е важно да се вгледате в детайлите, тъй като те ще ви разкрият важно послание.
Така например в централната сграда дясната ръка на статуята е вдигната с длан към посетителя, докато лявата е поставена върху скута ѝ. Това разположение не е случайно – в будизма разположението на ръцете носи значение, защото всеки жест разкрива конкретно мисловно състояние и канализира енергия. Това определено разположение цели да премахне страха и да внесе успокоение в човешките ум и душа.
Освен успокоение, в гърдите на посетителя се прокрадва и още едно чувство или по-скоро осъзнаване, че човекът е една малка точка във вселената, чиито избори обаче също носят своята тежест.
А как да се отблагодарим за това усещане? Докато в шинто пляскането с ръце е начин да се „призоват“ божествата, в будизма то има прекъсващ ефект и носи дисхармония, нарушава молитвата. Затова ако посещавате будистки храм, най-добре е да се поклоните в знак на уважение и тихо да допрете длани в мълчалива молитва.
Следваща спирка: Тодай-джи
Продължавайки разходката си със сърните в Нара, следващата ми спирка е храмът Тодай-джи. Основан през периода Нара (710-784), когато градът служи като столица на Япония, днес той е дом на Дайбуцу – или това е огромна статуя на Буда, издигаща се на височина от около 15 метра. Според Националната организация за туризъм на Япония, били нужни около 2.6 млн. души, за да се построи статуята на Буда. Залата, в която тя се помещава, също е специална – тя е определена за национално съкровище и днес е една от най-големите дървени зали в света.
Интересно е да се отбележи, че първоначално конструкцията се издигала на височина от 88 метра, но в процеса на реконструкция е била смалена до 57 метра вследствие на финансови затруднения.
Градина върху водата
В близост до Тодай-джи се намира градина в традиционен японски стил Исуйен. В превод, името на мястото означава „градина, базирана върху водата“, а причината за това е, че езерата ѝ се „захранват“ от река Йошикигава.
Важно е да се отбележи, че в японския традиционен дом градината не е отделен компонент, а част от цялото. Тя не е късче природа, тя е самата природа, за което свидетелства и флората, избрана така, че да откроява красотата на всеки сезон.
Три ключови елемента в градината са дървото, камъкът и водата. Подредбата им не е на случаен принцип – основната идея е отдих, медитация и връзка с природата и божественото.
Същото се отнася и за малките постройки за японска чаена церемония. Тя не е просто процес на пиене на чай, а е дълбоко духовно преживяване, коренящо се в дзен-будизма.
Церемонията е форма на медитация в движение, при която се търси състояние на вътрешен мир и съзнателно присъствие в момента. Тя пречиства ума и духа. Неслучайно входът за чаената къща е нисък и изисква навеждане – макар и за миг, така всички стават равни, докато от друга страна, това не позволява на носещите оръжие да го вкарат тайно. То трябва да остане извън пределите на стаята.
За посетителите, неговорещи японски, градината предлага безплатно гид на английски език, за който не е необходима предварителна резервация. От него може да научите повече за избраните растения, за разположението на дърветата, за чаените къщи и изобщо за историята на Исуйен.
Значението на забавянето
Краткото ми еднодневно посещение в Нара не ми позволи да видя всички красоти, които градът предлага. Въпреки това си тръгнах с важен урок от града, а именно, че най-хубавите неща се виждат, когато човек забави темпото и подобно на сърните и елените започне грациозно и търпеливо да се разхожда из градините на живота.
Едва тогава ще можем да се насладим на зеления цвят на дърветата, на шумоленето на реката или на умението, с което е издигната огромната статуя на Буда. Или както гласи лозунгът на Нара:
Стара история, нови открития“,
защото да, градът има много исторически обекти, но има и модерна страна, която си заслужава да бъде видяна. А защо това да не е повод за вашето посещение на японското царство на елените?
Източник: Economic.bg
