По един или друг начин, данъчните настъпват към най-богатите граждани на Франция. Докато премиерът Себастиан Льокорню се ориентира във все по-стесняващото се пространство за политическо оцеляване, той е под натиск от левицата, крайната десница и дори от собствените си центристки съюзници, да включи по-високи налози за заможните като част от усилията за овладяване на най-големия дефицит в еврозоната.
Петият премиер на страната за по-малко от две години разкритикува на 26 септември призивите за широкообхватен данък върху личното състояние, включително едно предложение, кръстено на икономиста Габриел Зукман. Но той остави отворена вратата за мерки, които биха могли да засегнат най-богатите, заявявайки, че е невъзможно да не се чуят исканията на французите за „данъчна справедливост“.
Във Франция бушува все по-изострящ се дебат по темата дали заможните трябва да поемат по-голяма роля в пълненето на държавната хазна. Протестиращи, някои от които с плакати „Вземи от богатите“, преминаха през Париж и други градове. Полицията арестува хора, планиращи да блокират централата на корабната компания CMA CGM, контролирана от милиардера Родолф Сааде и семейството му. А дискусионни предавания бяха наситени с разисквания за неравенството и фискалната справедливост.
Бюджетът за 2026 г. трябва да бъде внесен през октомври. Сегашните парламентарни сметки означават, че за да приеме финансов текст, Льокорню ще трябва да разчита на въздържане от вот на недоверие или от страна на социалистическите депутати, или на Националният сбор на Марин льо Пен. И двете политически сили се противопоставиха на предложените от предишното правителство съкращения на разходите, превърнаха „данъчната справедливост“ в лозунг за обединение и заплашват да свалят Льокорню, ако не направи отстъпки. Което прави изпълнението на исканията богатите да си платят потенциален спасителен пояс от политическо и фискално блато, но би подкопало про-бизнес наследството на президента Еманюел Макрон.
Локорню коментира за местния „Паризиен“, че би предложил някои данъци да се повишат, а други да бъдат намалени, но че парламентът трябва да реши какво да влезе в бюджета. Той предупреди срещу някои от по-драстичните идеи за „облагане на богатите с данъци“.
Социалистическата партия, която подкрепя данъка с широк обхват „Зукман“ от 2% върху лични състояния над 100 милиона евро, посочи в изявление след интервюто за вестника, че ще се срещне с Льокорню по негово искане през тази седмица, но без промени нейните законодатели все пак ще гласуват за свалянето му от власт чрез вот на недоверие. Льо Пен пък коментира пред телевизионни канали на 27 септември, че нейната партия „Национален съюз“ ще изчака премиерът да се обърне към парламента, преди да вземе решение, и че няма доверие на един от „лейтенантите“ на Макрон.
Ако Льокорню бъде принуден да подаде оставка, Макрон би могъл да назначи заместник, но той ще се окаже под същия натиск.
„Правителството не може да заобиколи това, когато е съчетано с нивото на обществена подкрепа. Така че някаква форма на данък върху богатството ще се върне“, каза Фамке Крумбмюлер – политически анализатор и партньор в EY Geostrategy. Според него, „възприятието и символиката“ усложняват положението: „символизъм към френския електорат срещу символизъм към бизнеса.“
В допълнение към така наречения данък „Зукман“, се включват налози върху „финансовите богатства“ и по-целенасочени мерки, засягащи холдинговите компании и наследяването на семейни фирми. Дори центристките поддръжници на Льокорню призовават за данъчно облагане на „непродуктивното“ лично състояние, поемайки щафетата от предишното правителство, което работеше по промени за борба със „злоупотребяващата оптимизация“.
Бюджетът за 2025 г. вече повиши данъците върху най-големите и печеливши компании в страната и добави налози до 4% за лица, печелещи над 250 000 евро годишно, за да се опита да направи съкращенията на разходите по-приемливи. Първоначално правителството оцени на 8 млрд. евро допълнителните приходи от повишения данък на фирмите и 2 млрд. евро от мярката, засягаща домакинствата. И двете бяха замислени като временни, но напускащите министри заявиха, че последните трябва да станат постоянни.
По-радикалните действия биха имали широка обществена подкрепа. Проучване на Ifop, поръчано от Социалистическата партия, установи, че 85% от хората искат усилията за поправка на бюджета да стъпят на големите компании и богатите. Анкета на 1000 души, проведена на 10 и 11 септември, показа широко мнозинство в полза на данъка „Зукман“, включително 92% от тези, които подкрепят центристката партия на Макрон.
Въпросът е взривоопасен за президента, чиято икономическа политика се основава на ограничаване на данъците в опит да се стимулира бизнес активността. През осемте години на мандата му това даде резултати с намаляваща безработица и нарастващи чуждестранни инвестиции. Но му спечели прякора „президент на богатите“, а критиците подчертават увеличените равнища на бедност по време на неговото управление.
Данъкът „Зукман“ напомня за първия социалистически президент на следвоенна Франция, Франсоа Митеран, който въведе годишен налог върху имущество и непрофесионални активи на стойност над 3 милиона франка, наречен Impôt sur les Grandes Fortunes. През следващите четири десетилетия данъкът, известен като ISF, беше премахван, възстановяван и модифициран от следващите администрации. След като Макрон дойде на власт през 2017 г., той стесни обхвата на приложение на налога само до имуществото. Льокорню пък декларира, че не планира да възражда стария ISF.
Докато Франция през последните години подкрепяше движение за въвеждане на широкообхватно облагане на милиардерите в световен мащаб, последователни финансови министри и премиери твърдяха, че богаташите могат да напуснат, ако тя е първата или единствената страна, която ще го направи. Това се случи при Митеран и отново при бившия президент Франсоа Оланд, който въведе краткотраен допълнителен данък от 75% върху доходи над 1 милион евро.
Около 1800 свръхбогати лица, регистрирани като данъчни резиденти, ще бъдат засегнати от налога „Зукман“, което тревожи хората с високи доходи. Основателят на LVMH Бернар Арно – най-богатият човек в Европа с лично състкояние от около 167 милиарда долара – заяви през този месец, че това ще „унищожи либералната икономика“. Държавната инвестиционна банка Bpifrance и множество бизнес лобита също се обявиха срещу него.
Политическата сила на Льо Пен има не чак толкова радикално предложение. То по същество би превърнало данъка върху недвижимите имоти на Макрон в „данък върху финансовото богатство“, който би освободил от отговорност един жилищен имот, бизнес активи и 75% от инвестициите в акции, държани в малки и средни предприятия. Партията също така има планове за облагане на финансовите спекулации, обратното изкупуване на акции и прекомерните дивиденти и печалби, според Жан-Филип Танги, депутат, който помага за формулирането на икономическата политика на „Национален съюз“.
Шарл дьо Курсон от финансовата комисия на Националното събрание твърди, че данъкът „Зукман“ ще бъде блокиран от най-висшата инстанция като противоконституционен и има други идеи. Независим депутат, на поста от 1993 г., дьо Курсон заяви пред репортери в прес асоциацията AJEF през миналата седмица, че жизнеспособна възможност е възраждането на данъка върху холдинговите компании, премахнат преди две десетилетия. Той предлага също да се направят промени в така нареченото данъчно убежище „Дютрей“, който предоставящо значителни данъчни редукции върху наследството за семейства, предаващи компании на следващото поколение.
За данъчния адвокат Ксения Лежандр, управляващ партньор в парижката кантора на Hogan Lovells, и двата пътя трябва да бъдат проучени, тъй като настоящите правила позволяват безогледно избягване на данъци. Корпоративните дивиденти, получени от холдинговите компании, почти не се облагат, докато не бъдат изплатени на физически лица, така че те могат да бъдат натрупани и използвани за закупуване на лични активи, собственост на компанията, като къщи и яхти, каза тя. Правилата на „Дютрей“ дават също и възможност за злоупотреби.
„Това е дългогодишен скандал и трябва да бъде разследван“, твърди Лежандр. „Ако хората купуват частни активи с паричния поток на холдингова компания, това не е честно. Това създава данъчна несправедливост.“
През последните няколко месеца, сегашният служебен министър на бюджета Амели дьо Моншален повдигна въпроса за възможността за по-строг контрол върху холдинговите компании от страна на френските данъчни власти, който би могъл да се прилага по-широко за милионерите, включително частния капитал, за разлика от мерки като тези на Зукман.
Главният изпълнителен директор на компания от основния френски борсов индекс CAC40, пожелал анонимност, за да обсъди чувствителната тема, коментира за агенция „Блумбърг“, че макар някои да биха сметнали за приемлив налог, различен от Зукман, той би трябвало да е придружен от план, насочен към ограничаване на публичния дефицит. Това, което бизнес лидерите наистина искат, са съкращения на публичните разходи, които те смятат за неефективни и разточителни, допълни мениджърът.
Поне три четвърти от дейностите по овладяване на дефицита, който се очаква да е в размер на 5.4% от БВП през тази година, трябва да дойдат от съкращения на разходите и подобрена ефективност, според Пиер Московиси – ръководител на френската национална сметна палата. Той твърди, че макар мерките за включване на най-богатите да са възможни – и вероятно необходими, за да се постигне споразумение за бюджет – данъците не трябва да граничат с конфискация или да накърняват капацитета на стартиращите фирми да се развиват и конкурират във Франция. И трябва да са съобразени в достатъчна степен и добре изпълнени, за да не се допусне влошаване на конкурентоспособността и удар върху растежа.
Източник: Banker.bg
