„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Янко Русев е един от най-великите шампиони на България във вдигането на тежести. Мнозина го определят като най-добрия ни щангист в категорията си в историята, но малко са тези, които знаят, че един от основните му съперници за всеки златен медал е бил друг роден представител. Това е историята на момчето от Шишманци, което започва спортната си кариера на тепиха по борба, смени спорта, превърна се един от най-перспективните щангисти на страната ни, но остана в сянката на Янко Русев. Това е историята на Минчо Пашов.
Най-големият конкурент на великия Янко Русев беше друг българин
Той е роден на 7 ноември 1961 година в пловдивското село Шишманци в семейството на строителя Георги и работещата в краварник на ТКЗС Мария. Макар родителите му да нямат финансови възможности, Минчо Пашов започва да се занимава със спорт от най-ранна детска възраст. Но историята му започва на едно съвсем различно място – в залата по борба. Когато е ученик, идва преподавател от Спортното училище в Пловдив, който избира деца, които имат фигура, подходяща за тепиха. Именно по време на тренировките по борба си проличава потенциала на младото момче. Легендата на родните щанги Ганчо Карушков вижда таланта на Минчо и бързо убеждава 11-годишното момче да смени спорта и да пробва с вдигането на тежести. С дървени щанги и упражнения, с пръчка като точилка, и с огромно желание, бързо става ясно, че това момче ще пише история.
На 16-годишна възраст Пашов участва на първото си голямо състезание – Световното първенство за младежи в София през 1977 г. Там той завършва на третото място и печели бронзов медал. След успеха на световната сцена, той става петкратен шампион на България за младежи и юноши в следващите 5 години. Едва на 18 години, Минчо Пашов получава невероятната възможност да участва на олимпийските игри. Той си печели място в българския отбор за Москва 1980, след като през април месец прави фурор на Световното първенство за младежи в Канада. На него Пашов подобрява 3 световни рекорда за подрастващи, атакува и върховото постижение при мъжете в изтласкването на друга легенда на българските щанги Янко Русев. Именно между двамата българи и представител на ГДР ще се развие битката за медалите в категория до 67,5 килограма на олимпийския подиум.
Българският спектакъл с германско участие на финала на Москва 1980
Двамата родни представители и германецът Йоахим Кунц правят един от най-интересните сблъсъци на олимпийски игри, като Минчо Пашов завършва с 142,5 кг. в изхвърлянето и 182,5 кг. в изтласкването и общо 325 кг., което му отрежда третото място. Кунц грабва сребърното отличие с резултат от 145 кг. в изхвърлянето и 190 в изтласкването. Янко Русев става олимпийски шампион с 147,5 кг. в изхвърлянето, което е нов олимпийски рекорд, 195 кг. в изтласкването, което пък е нов световен рекорд и общо 342,5 кг. също записва нов световен рекорд.
Когато Пашов и Русев подобриха 4 световни рекорда
Година след олимпийските емоции Минчо Пашов успява да спечели четири медала от световни и европейски първенства за мъже и младежи. Става световен и европейски вицешампион в Лил, Франция. Също така е световен и европейски шампион за младежи в Линяно Сабиадоро, Италия. Следващата година той завоюва нови два сребърни медала от световното и европейското в Любляна. В тези години Пашов и Русев често водят ожесточени битки за първото място… и не само. Двамата тренират подиум до подиум и за тях всяка тренировка е като финал. Една от най-паметните битки помежду им е тази от финала в Любляна през 1982 година в категория до 75 килограма. Тогава са подобрени четири световни рекорда! Янко Русев все пак надделява за златния медал. През 1985 година Пашов става и шампион на България при мъжете. На турнира „Черно море“ във Варна, който се явява като алтернатива на олимпийските игри, които са бойкотирани от българската делегация, талантът от Шишманци поставя световен рекорд от 212,5 кг в изтласкването. През 1985 г. пък печели третия си и последен сребърен медал от световното първенство.
Малко след това Пашов решава да сложи край на състезателната си кариера. Той умишлено избира повече да не бъде близо до спорта и започва работа в системата на МВР. В първите на новия век той отказва неколкократно оферти от чужди страни, които му предлагат да бъде главен треньор. Съдбата все пак го връща в залата, след като двамата му сина Мартин и Георги са решили да тръгнат по стъпките му и започват да тренират.
Минчо Пашов напуска този свят на 15 ноември 2019 г., едва на 58 години. Пътят на шампиона, тръгнал от малкото село, обаче не е забравен! По повод 60-ата годишнина от рождения му ден през 2021 година, на площада в родното му място Шишманци е издигната паметна плоча. Същата година посмъртно става почетен гражданин на Раковски, а улицата, където е израснал в Шишманци, носи неговото име.
Поклон пред паметта на този велик българин!
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Големият български борец, който се опълчи на великия Карелин, а злощастен инцидент отне живота му
Източник: Актуално
