България официално обмисля участие в европейската инициатива InvestAI за изграждане на AI гигафабрика на своя територия. Министерството на иновациите и растежа (МИР) потвърди пред Economic.bg, че страната вече е изпратила писмо до Европейската комисия за изразяване на интерес, а към Министерския съвет е формирана междуведомствена работна група на високо ниво, ръководена от министър-председателя.
В момента групата работи по всички необходими дейности, идентифицирани като такива, които ще бъдат нужни за изграждането на гигафабрика за изкуствен интелект в България. Един от тези елементи е оценка на инфраструктурните възможности и потенциални локации. Ще бъдат проведени консултации със заинтересовани страни от различни сектори, ще се анализират финансовите и технически изисквания и ще бъдат проучени възможности за партньорства“, коментират от МИР.
Целта на работната група е да разработи предложение, което да отговаря на изискванията на инициативата.
Времето обаче тече неумолимо. Световната надпревара за AI инфраструктура се разгръща със светкавична скорост, а Европа отчаяно се опитва да навакса изоставането си спрямо САЩ и Китай. Решенията за локациите на европейските гигафабрики ще бъдат взети до края на 2026 г., което оставя изключително кратък прозорец за действие.
Румъния вече е в играта
Конкуренцията в региона вече е факт. През юни 2025 г. Румъния съобщи, че официално е подала заявка за Black Sea AI Gigafactory – мащабен проект, който цели да обслужва целия черноморски регион, включително Молдова, Украйна и Турция. Румънската инициатива предвижда изграждане на съоръжение в близост до атомната електроцентрала в „Чернавода“, като се разчита на достъп до стабилни енергийни източници от ядрена и възобновяема енергия.
Амбициозният и много конкретен проект на северната ни съседка слага допълнителна тежест върху конкуренцията заради географската близост и поставя под въпрос необходимостта от две сходни съоръжения в един и същи регион.
Какво представлява AI гигафабриката
AI гигафабриките са мащабни съоръжения, които изискват огромни изчислителни мощности – благодарение на които ще могат да обучават някои от най-сложните модели за изкуствен интелект в света. Според европейската инициатива InvestAI, всяка такава фабрика ще разполага с около 100 000 AI чипа от последно поколение – четири пъти повече от AI фабриките, които се изграждат в момента.
Става дума за гигантски комплекси, които заемат хиляди квадратни метра и съдържат стотици хиляди свързани компютри. Те консумират около един гигават електроенергия – колкото малък град – и изискват огромни количества вода за охлаждане на инфраструктурата. Критично важна е и надеждната интернет свързаност, необходима за обработката на масивни обеми данни.
Европейската комисия обяви инициативата InvestAI през май 2025 г., в рамките на която ще бъдат мобилизирани 200 млрд. евро за инвестиции в AI, включително нов европейски фонд от 20 млрд. евро специално за AI гигафабрики. Планът предвижда изграждането на четири такива съоръжения в рамките на ЕС – в контекст, в който подобни мощности досега съществуват основно в САЩ и Китай, докато Европа вече изостава критично.
Българските козове
От Министерството на иновациите и растежа са убедени, че страната притежава всички необходими предпоставки за успешна кандидатура.
България разполага с високоразвита технологична инфраструктура, динамична и бързо растяща ИКТ индустрия, изобилие от висококвалифицирани програмисти и международно конкурентни аутсорсинг компании“, посочват от ведомството.
Като силни страни се изтъкват водещите научни институти INSAIT и GATE, както и създаването на първия български голям езиков модел BgGPT, който демонстрира научния потенциал на страната. Специално внимание се отделя на BRAIN++ – първата AI фабрика в региона, която се изгражда в Sofia Tech Park с бюджет от 90 млн. евро, половината от които са европейско съфинансиране.
Действително, технологичният сектор в България е претърпял впечатляваща трансформация през последните 15 години. Страната вече не се възприема като дестинация с евтина работна ръка, а като център със световно признато качество и доказана история в IT услугите с висока добавена стойност.
България разполага и с добра интернет инфраструктура – страната редовно се класира сред водещите в Европа по скорост на интернет връзката. Има и сравнително свободен енергиен капацитет, както и достатъчно водни ресурси, които са критични фактори за подобен проект.
Енергийното предизвикателство
Въпреки оптимизма, енергийното осигуряване остава сериозен въпрос с оглед на нарастващите нужди от електроенергия в съвременната икономика – както в индустриалната сфера, така и във връзка с ускорената електрификация на транспорта, развитието на електромобилността и дигитализацията. Изискването за до 1500 мегавата чиста енергия е огромно предизвикателство не само за България, но и за всяка европейска държава.
Електроенергийната мрежа, не само в България, но и в цяла Европа, не е първоначално проектирана за толкова мащабни и енергоемки единични обекти“, признават от Министерството на иновациите.
Междуведомствената работна група ще обследва подробно всички възможни локации, като надеждното електроснабдяване ще бъде ключов критерий при избора. Показателно е, че Румъния стратегически е избрала локация до ядрена централа именно заради осигуреното стабилно енергоснабдяване. България също разполага с ядрени мощности в Козлодуй, което би могло да се окаже конкурентно предимство, но изисква детайлен анализ на капацитета и възможностите за разширение на преносната мрежа.
До АЕЦ „Козлодуй“ е и река Дунав, която може да се окаже подходящ източник на охлаждане. Запознати посочват, че сред възможните локации е регионът по Черноморието – заради наличието на морска вода – както и други местности около водоеми.
Въпросът за финансирането
Финансовият аспект е деликатен. България вече е поела ангажимент за 45 млн. евро национално съфинансиране за BRAIN++. Инвестицията в AI гигафабрика обаче е с коренно различен мащаб – говорим за проект, който е десетки пъти по-скъп.
От Министерството обаче категорично отхвърлят тезата, че това би било непосилно бреме.
Създаването на AI гигафабрика притежава не само потенциала да оправдае и многократно да надхвърли необходимите средства за национално съфинансиране, но и да генерира устойчив икономически и научен принос“, заявяват те.
Освен това, акцентът на финансирането в програмата InvestAI е върху частни инвеститори. Европейската комисия предвижда многослойна структура на фонда, комбинираща публичен и частен капитал с различни нива на риск и възвръщаемост. Бюджетът на ЕС ще смекчи риска за другите партньори, като надеждата е това да се окаже достатъчно привлекателно за частните играчи. Националното съфинансиране може да идва и от кохезионните фондове на страните членки.
Трансформационният потенциал
Отвъд пряката инвестиция и създадените работни места, наличието на AI гигафабрика на българска територия би имало трансформационен ефект върху цялата икономика.
Достъпът до собствени мощни изчислителни ресурси би позволил на български компании и научни институти да разработват сложни AI модели и иновативни решения в множество сектори – от земеделие и здравеопазване до финанси, енергетика и производство. Репутационният ефект също не е за подценяване. България опитва да се позиционира като високотехнологична и иновативна държава, а наличието на AI гигафабрика тук – наред институтите INSAIT, GATE, суперкомпютърните мощности в Sofia Tech Park и бъдещата AI фабрика там – би утвърдило страната като регионален хъб за AI услуги и експертиза.
Има ли партньори?
На фона на вече направената от Румъния заявка да обслужва целия Черноморски регион със своя AI гигафабрика, България също не изключва възможността за трансгранично сътрудничество. Потенциално такова партньорство засега остава в сферата на аналитичните усилия на МИР и все още няма конкретни ангажименти.
Междувременно правителството демонстрира известна активност в търсенето на потенциални инвеститори в AI гигафабрика. През юли енергийният министър Жечо Станков се срещна с представители на Meta, компанията майка на Facebook, а сега това направи и премиерът Росен Желязков при посещението си в САЩ. Там той се опита да промотира България като подходяща дестинация. Представителите на технологичния гигант обаче са заявили, че потенциални инвестиции в страната са възможни едва след 2028 г., уточни БНР тогава. Това категорично изключва евентуално партньорство по InvestAI. За други разговори с бизнеса за сега няма информация.
На кръстопът
Времето е критичният фактор. Хоризонтът за действие е изключително кратък – до края на 2026 г. трябва да бъдат взети решенията за локациите. Мудните административни процеси и политическата нестабилност са традиционно слабо място на България. През последните години страната е пропускала редица мащабни възможности именно заради тях. COVID периодът мина без да се реализират значими иновационни проекти, а голяма част от средствата по Плана за възстановяване се забавят или остават неусвоени.
Гаранции за оптимално и устойчиво оползотворяване на мащабни европейски инициативи, като InvestAI, на практика няма за която и да е държава. Предприетите до момента действия обаче са от огромно значение.
България се намира на критичен кръстопът. От една страна, държавата притежава реални предпоставки – технологични таланти, научни институти, добра инфраструктура, успешен прецедент с BRAIN++. От друга, конкуренцията е ожесточена, времето тече бързо, а традиционните слабости – бавна скорост и политическа разпокъсаност – дебнат.
Успехът зависи от способността на държавата да действа решително, координирано и с безпрецедентна скорост. Необходимо е ясно лидерство, бързи административни процедури, готовност за значителни инвестиции и умение за позициониране пред европейските институции и частните инвеститори.
Световната икономика се движи от високотехнологичния бизнес, а навлизането на AI е лавинообразно. Европа отчаяно се опитва да навакса изоставането си, а инициативата InvestAI е израз на това осъзнаване. България има шанс да бъде част от тази трансформация. Въпросът е дали страната ще успее да се издигне над собствените си ограничения и да превърне амбицията в реалност или това ще остане поредният нереализиран проект в дългия списък с пропуснати възможности.
Източник: Economic.bg
