Европейската централна банка (ЕЦБ) навлиза в период на двугодишни промени, които ще подменят две трети от висшето ѝ ръководство, включително председателката Кристин Лагард. Планирането на основния ремонт на шестчленния Изпълнителен борд, формиран както по политически съображения, така и по лични качества, би могло да започне още тази седмица, когато финансовите министри на еврозоната се срещнат в Люксембург на 10 октомври. Това ще даде възможност да започне обсъждането на наследник на втората по сила позиция след Лагард – на заместника й Луис де Гиндос.
Мандатите на четирима членове на борда на ЕЦБ изтичат, както следва:
– май 2026-а – на заместник председателя Луис де Гиндос
– май 2027-а – на главния икономист Филип Лейн
– октомври 2027-а – на президента Кристин Лагард
– декември 2027-а – на члена на борда Изабел Шнабел
Кои държави членки ще предложат кандидати и кои ще ги подкрепят – това би могло да даде представа за амбициите за по-важните позиции: на главния икономист и на самия председател на институцията, които се освобождават през 2027 година.
Към тях са се устремили Германия и Франция – най-големите икономики в региона. Редом с Италия, те винаги са имали привилегията на представителство в борда. Испания и Нидерландия също са в списъка, докато източноевропейските държави са се прицелили към първото си високо място в историята. Страните от европейския Юг пък искат признание за това, че са излезли от дълговата криза в по-добра форма от много северни нации.
Ключово ще бъде поддържането на баланс между големите и малки членове на блока, Севера и Юга и – в идеалния случай – по отношение на пола. За новоприсъединилите се към еврозоната предизвикателствата далеч надхвърлят определянето на лихвените проценти. Те включват управление на разширяващата се валутна зона чрез структурни промени, маневриране в разпокъсан световен ред и въвеждане на цифрова валута, която има за цел да засили икономическата сигурност и ролята на еврото на международната сцена.
Кандидати за позицията на Луис де Гиндос
Според запознати със стратегиите на правителствата и личните намерения на кандидатите лица, пожелали анонимност, сред заинтересованите да заменят де Гиндос се откроява председателят на Централната банка на Финландия Оли Рен – ветеран, направил кариера в централното банкиране и политиката.
Трикратен европейски комисар, бивш министър на икономиката на страната си, както и национален и европейски законодател, Рен е силен претендент. Макар че неговата умерена, ориентирана към центъра политическа позиция разширява привлекателността му, той може да се сблъска с ожесточена конкуренция от жени кандидати с утвърдена репутация като заместник ръководители на централни банки, като Клара Рапосо от Португалия и Кристина Папаконстантину от Гърция.
Техните държави обаче са получавали позицията на вицепрезидент на ЕЦБ и преди, а настоящият шеф на Гръцката централна банка Янис Стурнарас също може да се включи в надпреварата. Някои страни пък може да предпочетат жена за вицепрезидент, за да могат по-късно да предложат мъже за най-високия пост.
Други имена, които се обсъждат, са Надя Калвино от Испания, която ръководи Европейската инвестиционна банка, и Мария Луис Албукерке, еврокомисар за финансовите услуги от Португалия. Италия е малко вероятно да се включи, като се има предвид, че Пиеро Чиполоне е изкарал по-малко от две години от осемгодишния си мандат в Изпълнителния борд.
Конкурентно име, което си струва да се следи, е Борис Вуйчич, който като ръководител на централната банка на Хърватия помогна за приемането на страната му в еврозоната през 2023 година. Неговата квалификация и опит го поставиха и в полезрението за главен икономист – позиция, която Филип Лейн получи през 2019 г., след като не успя да спечели вицепрезидентския пост.
Надпреварата за главен икономист на ЕЦБ
Тази позиция, макар и по-ниско платена и по-ниско в йерархията от длъжността на вицепрезидента, има по-голяма тежест. Освен че наблюдава важните тримесечни прогнози, главният икономист прави предложения за лихвените проценти на официалните заседания за паричната политика. Това означава, че позицията е привлекателна за Франция, която е малко вероятно да спечели трети президентски мандат след Лагард и Жан-Клод Трише, но ще иска да запази максимално влияние в банковия борд.
Потенциален кандидат е Лорънс Буун, бивш главен икономист на ОИСР, която е служила на президентите Франсоа Оланд и Еманюел Макрон, а сега ръководи френските операции на испанската банка „Сантандер“. Конкуренти ще й бъдат професорът по икономика Елен Рей, заместник-председателят на „Банк дьо Франс“ банка Агнес Бенаси-Кер и главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуреншас.
Германия също може да прояви интерес, ако прецени, че длъжността на председател на ЕЦБ е непостижима. Нейни представители са били два пъти главни икономисти на институцията – Отмар Исинг в началото на създаването на еврозоната и след това – Юрген Щарк.
Кой ще наследи Лагард?
Състезанието за мястото на Лагард започна още преди тя да встъпи в длъжност, като се смяташе, че предшественикът ѝ Марио Драги подготвя испанеца Пабло Ернандес де Кос за банков шеф. Де Кос ръководеше централната банка на страната си от 2018 до 2024 г., преди да стане ръководител на Банката за международни разплащания. Въпреки че професионалните му постижения са звездни, политическите му съюзи и фактът, че едва наскоро оглави БМР, намаляват шансовете му.
Клаас Кнот е друг претендент. Четиринадесет години начело на холандската централна банка го направиха най-дългогодишния член на Управителния борд когато се пенсионира през юни. С квалификации в икономиката и надзора, както и с работата си като председател на Съвета за финансова стабилност, той е смятан за фаворит да замени Лагард. В подкаст, публикуван на 5 октомври, шефката на ЕЦБ описва Кнот като подходящ приемник. „Той има интелекта, има издръжливостта, способен е да сплотява хората и това е умение, което е рядко и много необходимо“, посочва тя.
Перспективите на де Кос и Кнот зависят до голяма степен от Германия, чието правителство преценява шансовете си да си осигури за първи път председателския пост.
Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел би бил очевиден кандидат, не на последно място – благодарение на усилията му да заема умерени политически позиции с по-широко съгласие. Политическата подкрепа обаче може да е проблематична, тъй като Нагел произхожда от партията на предшественика на канцлера Фридрих Мерц – на социалдемократите.
Изабел Шнабел, чийто мандат в Изпълнителния борд изтича два месеца след този на Лагард, също може да прояви интерес. Макар че сегашната й позиция е потенциална пречка, юристите на ЕЦБ смятат, че той е преодолим чрез вратичка, която те откриха още през 2018 година.
Против Германия обаче са другите висши европейски позиции, които заема, най-вече – мандатът на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия до 2029 г. и на Клаудия Бух като ръководител на Надзорния съвет на ЕЦБ.
Възможен е и изненадващ кандидат в последната минута, след като изборът на Лагард показа, че да си икономист или да имаш опит в централната банка вече не е задължително условие.
Място в Изпълнителния борд
Мястото в борда, което ще се оваканти след изтичането на неподлежащия на подновяване мандат на Шнабел в края на 2027 г., може да послужи като резервен вариант за Германия и Франция, ако не успеят да се преборят за по-престижните позиции преди това. Като алтернатива, може да бъде вариант и за по-малките страни.
Това може да се окаже и най-добрият шанс за успех на Източна Европа, независимо дали чрез Вуйчич или други като Мартинс Казакс от Латвия или Бостян Васле от Словения.
Друго място може да се освободи, ако Франк Елдерсън напусне преждевременно, след като петгодишният му мандат като заместник-председател на Надзорния съвет изтече следващата година, както направи Сабине Лаутеншлагер преди него. В съответствие с досегашната традиция, Елдерсън също може да се оттегли, ако колегата му от Холандия Кнот спечели избора за банков председател.
Източник: Banker.bg
