Никой не е водил кампания за Нобеловата награда за мир така, както Доналд Тръмп.
Американският президент е безсрамен и неуморим в стремежа си към едно от най-престижните отличия в света, заявявайки, че би било „голяма обида“, ако не го получи. И оказва натиск върху норвежкото правителство и независимия комитет да му връчат приза на 10 октомври.
Експертите обаче се съмняват, че тази безпрецедентна лобистка кампания ще даде резултат, когато Норвежкият нобелов комитет обяви решението си в петък. Причините са много и разнообразни – от поведението на Тръмп у дома и в чужбина до факта, че наградата се присъжда за дейност през 2024 г., когато той беше избран, но все още не беше встъпил в длъжност.
„Оказването на натиск върху комитета, публичното говорене от рода на ‘Аз трябва да получа наградата, аз съм достоен’ – това не е много миролюбив подход,“ казва Нина Грегер, директор на Института за изследване на мира в Осло.
Халвард Лейра, директор на изследванията в Норвежкия институт по международни отношения, пък добавя: „Имало е кампании и преди, но те са били далеч по-деликатни.“ И посочва „доста изтънчената“ кампания на Южна Корея в подкрепа на тогавашния ѝ президент Ким Де-Джун, който действително получи наградата през 2000 година.
Никакви доводи обаче не спират Тръмп. Подходът му е изпълнен с хиперболи и публични уверения в собствената му значимост. „Аз сложих край на седем войни“, е казвал той неведнъж. „Те никога няма да ми дадат Нобеловата награда за мир. Жалко е, заслужавам я,“ оплака се стопанинът на Белия дом през февруари.
Тръмп оказва натиск и върху норвежкото правителство. По данни на норвежки официални лица, той е повдигал темата поне веднъж по телефона с министъра на финансите и бивш генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде пък подчерта, че Нобеловият комитет е независим от правителството и че той има „богат опит“ в обясняването на този факт на различни държави.
Малцина в Осло вярват, че комитетът, чийто петима членове включват правозащитник, експерт по външна политика и трима бивши министри, ще присъди наградата на Тръмп тази година. Но американският президент все пак може да повлияе на резултата: победителят би могъл да бъде личност или организация, която не е в открит конфликт със Съединените щати или Израел.
Дори онези, които осмиват някои от последните „мирни усилия“ на Тръмп – като например многократното объркване на Албания с Армения – признават, че опитите му да сложи край на войната в Газа могат да бъдат значителен аргумент в негова полза. Те изглежда вече дават резултат, след като Израел и Хамас се съгласиха на първата стъпка от неговия план за прекратяване на огъня в Газа и освобождаването на заложниците.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху е сред световните лидери, които са се обърнали към Нобеловия комитет с призив Тръмп да бъде избран за носител на наградата за мир. Група, представляваща семействата на израелски заложници, които все още са в ръцете на Хамас в Газа, също е изпратила писмо до комитета в Осло, аргументирайки се, че Тръмп е „направил възможно това, което мнозина смятаха за невъзможно“. Европейски представители смятат, че Тръмп бърза да постигне сделка между Израел и Хамас преди петъчното обявяване на наградата, за да повлияе на решението.
Основното му недоволство от Нобеловия комитет е присъдената през 2009 г. награда на неговия съперник Барак Обама за „извънредните му усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“. Призът беше връчен, въпреки че Обама едва беше започнал президентството си след победата на изборите предишната година.
„Ако се казвах Обама, щяха да ми дадат Нобела за 10 секунди,“ оплака се Тръмп през 2024-а.
Поне петима републикански конгресмени са изпратили официални писма с номинации на Тръмп до норвежкия комитет. „Единственото, което ме дразни, е, че не бях първият, който го направи,“ казва конгресменът от Флорида Брайън Маст, председател на Комисията по външни отношения в Камарата на представителите, пред „Файненшъл таймс“.
Американски служител потвърди, че Белият дом е наясно с тези пет номинации. Говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че „президент Тръмп заслужава Нобеловата награда за мир многократно“, тъй като „неговото наследство вече е утвърдено като Главен миротворец“.
Но добави: „Той не се интересува от признание — само от спасяване на живот.“
Фиксацията на Тръмп върху Нобеловата награда се използва и като начин да бъде поласкан и да се привлече внимание към други външнополитически теми. Президентът на Тайван Лай Чинг-те каза тази седмица пред консервативно американско радио, че Тръмп „без съмнение би трябвало да бъде нобелов лауреат за мир“, ако убеди Китай да „се откаже от всякаква военна агресия срещу Тайван“.
В Осло има известна тревога от евентуална ответна реакция на Тръмп, чрез мита или други мерки, ако не спечели наградата на 10 октомври. Допълнително напрежение предизвика и решението на норвежкия държавен инвестиционен фонд да продаде акциите си в американската компания Caterpillar заради използването на нейните булдозери от Израел.
Тези съображения биха могли да подтикнат комитета да избере някого, който да „умиротвори Тръмп“ — например хуманитарна организация като Emergency Response Rooms в Судан, казва Лейра. Същата група е сред фаворитите и според Грегер.
Лейра обаче добавя, че някои членове на комитета са намеквали, че не „реагират добре“ на натиск, което може да доведе до по-провокативен избор. Грегер пък посочва Международния наказателен съд (МНС) или Комитета за защита на журналистите като потенциални победители, които биха подразнили Тръмп, тъй като неговата администрация е налагала санкции срещу МНС и е ограничавала работата на журналисти, отразяващи Белия дом и Пентагона.
Европейски дипломат отбеляза, че американският президент наскоро е преименувал Министерството на отбраната в „Министерство на войната“, добавяйки, че „ако той спечели Нобеловата награда за мир, това би изпратило доста странен сигнал“.
Което не му попречи да обобщи: „Но всички ние живеем в света на Тръмп. Тази дискусия за Нобела само подчертава това.“
Четете още: Нобеловата награда за физика за 2025 г. е триумф за квантовите компютри
Източник: Banker.bg
