Рекордният възход на златото помага на Пекин срещу Тръмп и долара

Мощният ръст на цената на златото помага на Китай да се приближи към целта си да изгради свят, който зависи в по-малка степен от финансовите пазари, гравитиращи към Съединените щати. Вече десетилетие Пекин трупа резерви, създавайки запаси от злато, които вероятно ще бъдат шестите по големина в света. А шеметното поскъпване на метала е в подкрепа на кампанията на азиатския колос.

На 8 октомври златото преодоля бариерата от 4000 долара за тройунция за първи път, отчасти заради непостоянната политика на американския президент Доналд Тръмп у дома и в чужбина. Рекордният скок извади скъпоценната суровина на преден план във време на нарастващо международно напрежение и разклащане на лоялността, а китайските управляващи се възползват от момента.

Пекин засили през тази година ролята на Хонконг като местен търговски център с първия по рода си офшорен трезор на Шанхайската златна борса, като се стреми също да привлече и други държави да съхраняват злато в китайските митнически складове. След което се очаква да насърчи централните банки и държавните фондове да търгуват с метала, който са съхранявали, точно както правят в Лондон, намалявайки разходите за най-утвърдените центрове в света.

„Алтернативните плащания и системи са във възход“, коментира Динг Шуан – главен икономист за Континентален Китай и Северна Азия в „Стандард чартърд“. И допълва, че „Китай вече е най-големият производител на злато в света и сега настоява да получи ролята си във финансовата система, когато има най-малка съпротива.“

Жълтият метал е начин за постигане на множество цели с един замах. Притежаването на по-голям дял от световния пазар на злато би доближило Пекин до международната роля, която той смята, че заслужава. То би подкрепило използването на юана и дори би могло да даде тласък на Хонконг. Най-важното е, че това позволява на Китай да предложи алтернатива на финансовото господство на Съединените щати, тъй като Вашингтон засилва използването на санкции и отблъсква дори дългогодишни търговски партньори.

Златните котировки скочиха почти четирикратно в рамките на десет години, надхвърляйки 2000 щ. долара по време на пандемията, а след това и 3000 долара през март, в очакване на митата на Тръмп. Въздействието му усещат всички – от държавните служители до купувачите на златни кюлчета в Costco Wholesale.

Тласъкът на епичния подем дойде отчасти от появата на търгуваните на борсата фондове в началото на хилядолетието, които направиха залагането на метала много по-лесно. По-късно се прибави и ентусиазмът на централните банки, които имат над 20% дял в световното търсене през 2024-а, за разлика от грубо 10% през предишното десетилетие. Последваха времена на по-висока инфлация, след което – на по-ниски лихвени проценти.

Тази седмица пък опасенията относно нарастващия държавен дълг, а след това и политическите сътресения във Вашингтон, свързани с паузата във финансирането на държавния апарат, дадоха на златото окончателен тласък над 4000 долара за тройунция. Среброто също се възползва от изместването на вниманието на инвеститорите от хартиените валути към активи като благородните метали и Bitcoin, приближавайки се към собствения си рекорден праг от около 50 щ. долара за тройунция.

За политиците, включително тези в Пекин, високите цени помогнаха за засилване на привлекателността на метала като резервен актив и подкрепиха идеята, че като вкара повече злато в своята орбита, Китай може да увеличи престижа на своя пазар и валута, в момент когато притокът вече се подобрява.

„Ако Китай държи повече злато, ще има по-голямо доверие в юана“, отбелязва Гуо Шан – партньор в независимата фирма за анализи Hutong Research.

Шан обяснява: „Ако съм инвеститор и искам да държа юани, първият ми въпрос би бил какво ще се случи със стойността, ако ги държа много дълго време? Какво ще се случи, ако има криза? Ще знам, че централната банка е в състояние да подкрепи валутата, ако иска“.

Златото може също да задоволи нарастващия интерес на Китай към алтернативни активи като начин за борба с доминиращата позиция на зелените пари, като се обсъждат дори stablecoins – цифровите монети, обвързани с традиционни парични единици. Пекин отдавна подхожда предпазливо към криптовалутите, разглеждайки ги като заплаха за финансовата стабилност и капиталовия контрол, но икономистите сега виждат възможност за промяна, тъй като Вашингтон се стреми да затегне контрола си върху зараждащата се технология.

„Китай се опитва да извади част от световната финансова система от контрола на Съединените щати“, посочва Иика Корхонен – ръководител на Института за развиващи се икономики към Банката на Финландия, чиито изследвания включват Китай и Русия. И след като дори Белият дом подкопава доверието в себе си, Пекин „може да види възможност да се намеси и да има паралелна златна система“.

Китайските политици предприеха и други стъпки за засилване на влиянието на страната на финансовите пазари – облекчаване на капиталовия контрол, стартиране на платежна система с Хонконг и планове някои местни инвеститори да вложат повече пари в задгранични активи. Признаците за възраждане на китайския технологичен сектор привлякоха глобалните инвеститори към всичко – от акции на местни компании до конвертируеми облигации.

Въпреки това, що се отнася до усилията за насърчаване на използването на юана и за разширяване на влиянието на страната на финансовите пазари – особено в стоките, които тя консумира в огромни количества – резултатите не са еднозначни. например, договорите за мед и петрол, деноминирани в юани, имат малък дял от ликвидността на международните базови индекси, търгувани в щатска валута. Докато повечето трансгранични трансакции на Пекин сега се уреждат в юани, страната дори не се е доближила до доминираща позиция в търговията между трети страни.

Капиталовата сметка на азиатския колос не е напълно отворена и юанът може да се влияе силно от Народната банка на Китай. Китайските власти контролират повечето канали за отлив на капитали чрез квотна система, като например тази, която позволява на квалифицирани офшорни институции да инвестират в офшорни активи.

Търговията на злато пък все още се доминира от Лондон, въпреки че Шанхай е забележителна алтернатива на системите за сетълмент в долари.

Най-големият център за търговия със злато в света изглежда е вдъхновителят на стратегията на Китай.

По време на разцвета на британската империя, златото, добито от цял ​​свят, е било транспортирано до британската столица за уреждане на сметките, печелейки и, на свой ред, укрепвайки правните, финансови и търговски мрежи.

Градът е разполагал с трезори и е определял стандарти за рафиниране и ценови показатели. „Лондонският стандарт за добра доставка“, който гарантира, че златото е с определено ниво на чистота и идва от списък с акредитирани рафинерии, е позволявал ефективна търговия в големи обеми. И колкото повече метал се е търгувал, толкова повече състояния са се печелили и толкова повече други глобални играчи са били привлечени да се включат.

Днес Лондон е най-големият пазар за незабавна доставка на злато в света. Китай изостава, дори десетилетие след като международните инвеститори са били допуснати до търговията с юани в Шанхай.

Една от основите на този успех, привлякла вниманието на Пекин, са кюлчетата, съхранявани в града за други централни банки, които държат златото си в хранилищата и често търгуват с него и го отдават назаем. Днес в Лондон се съхраняват над 8800 тона злато, което прави „Банк ъф Ингланд“ втория по големина пазител на скъпоценния метал в света, непосредствено след клона на Федералния резерв в Ню Йорк.

Централните банки обичат злато

Китай е сред водещите купувачи на златни кюлчета

През 2025-а Пекин започна да ухажва централните банки да купуват кюлчета и да ги съхраняват в трезори, свързани с Шанхайската златна борса, ключовото му място за търговия. Мотивацията е проста – като стане пазител на валутните резерви, поне на част от онези, притежавани от приятелски настроени държави, Китай може да има по-силен глас на пазара. И да постигне значителен напредък в изграждането на финансова архитектура, която е значително по-малко зависима от долара.

Влиянието на утвърдените в исторически план центрове се оспорва от известно време, като редица държави, включително Германия, репатрират злато от съображения за сигурност или под политически натиск. Подобни действия има и от Полша, Холандия и Сърбия.

Търговската кампания на китайците в случая ще бъде привлекателна за нарастващото желание за незападна политическа и икономическа система, до която санкциите не могат да достигнат, примерно до държави като тези в БРИКС – група, която сега представлява 40% от световната икономика.

Малцина от съюзниците на Китай имат нужда да им се напомня, че запас от венецуелско злато стои замразен от години в „Банк ъф Ингланд“.

Южна Африка – страна от БРИКС, която е задълбочила икономическите си връзки с Пекин, заяви, че би обмислила съхранението на резервите си на всяко оптимално място.

Да се разреши на централните банки да търгуват и да отпускат злато на кредитори, работещи с кюлчета, на Шанхайската златна борса би било логична следваща стъпка за Китай, коментират анализатори.

Досега поне една страна в Югоизточна Азия е изразила интерес към китайския план, според запознати с въпроса лица, пожелали анонимност. Други институции са по-колебливи. Например, Националната банка на Сърбия заяви в отговор на запитвания, че геополитическите опасения имат значение, но че е репатрирала по-голямата част от златото си от чужбина и иска да „увеличи наличността и безопасността на златните резерви във времена на криза и несигурност“.

Московските уроци

Китай е наблюдавал и изучавал продължително примера на Русия, още от годините на Съветския съюз и последвалия колапс. Пекин е изследвал също толкова щателно и устойчивата финансова крепост, изградена при Владимир Путин през последното десетилетие – защита срещу санкции, която предизвика известно недоволство в Пекин относно собствената му продължаваща зависимост от долара.

Златото, натрупано в Русия от Руската централна банка, станала водещ държавен купувач на метала след като започна да намалява доларовите си вложения след анексирането на Крим през 2014 г., когато цените все още бяха умерени, е ключов фактор за финансовата стабилност на Москва от 2022 г. насам. Въпреки че не е продаден, металът позволи на Кремъл да се справи със замразяването на валутните резерви, държани извън страната – безпрецедентен ход на западните правителства. Помага и фактът, че кюлчетата са увеличили над два пъти стойността си от началото на войната.

Златото е стратегически ресурс за Москва и се е превърнало в ключова част от търговските отношения по време на войната, пише в доклад, поръчан от Министерството на външните работи на Великобритания и публикуван през миналата година от мозъчния тръст RAND Europe. То се разглежда като своеобразен отговор на икономическата несигурност през 2022 и 2023 г., посочва анализаторът Джон Кенеди – ръководител на изследването.

Китай добавя злато към резервите си на множество вълни поне от 2015 г., когато резервите започнаха да се актуализират по-редовно. Този процес се наблюдава и през последните вече 11 поредни месеца. Причината – страната намалява резервите си от американски държавни ценни книжа, които към края на юли са намалели с 41% спрямо края на 2015 година.

Някои анализатори твърдят, че не всички покупки на Пекин са оповестени, но дори и по официални данни все още има потенциал натрупването да продължи – скъпоценният метал има под 9% дял от общите резерви, в сравнение със средно глобално ниво от около 20%, по данни на Световния съвет по златото. Златният резерв на Съединените щати, най-големият в света, е над три пъти по-голям.

Цената на метала също би трябвало да продължи да привлича вниманието на Пекин. Неподозираният скок тласна пазара в неизследвана територия, но дори и част от блясък да избледнее през следващите дни, основните сили, които движат суровината нагоре, остават. Централните банки са готови да продължат да диверсифицират портфейлите си, а частните инвеститори също имат пространство за растеж – общият размер на вложенията в обезпечени със злато фондове, търгувани на борсата, все още са далеч от максималните равнища от 2020 година.

По сметки на „Голдман Сакс груп“, ако дори 1% от частните държавни ценни книжа се прехвърлят в скъпоценния метал, той може да поскъпне до 5000 долара за тройунция.

В 14.30 ч. българско време на 9 октомври златото за незабавна доставка се търгуваше за 4038.77 щ. долара за тройунция.

Източник: Banker.bg