Българската „Интернешънъл пауър съплай“ (IPS) откри завод за серийно производство на батерийни системи в индустриален парк „Хемус“ край София. С новата фабрика реално България се появява на картата на тази ключова индустрия, тъй като това е първото подобно съоръжение в страната и целият цикъл на производство е базиран тук.
Единствената китайска част от системите за съхранение са литиевите батерийни клетки, които са производство на EVE и Cornex. Капацитетът е 3 GWh годишно и се очакват 350 млн. евро приходи.
От София до Антарктида
Инвестицията в новия завод е 12 млн. евро, които са за машини и оборудване, като в него работят 60 човека. Вече обаче се работи и по разширението на завода. Стойността на инвестицията в двете производства ще достигне 26 млн. евро до средата на следващата година, коментира пред Economic.bg Александър Рангелов, изпълнителен директор на IPS.
В плановете е и още един завод, за който се очаква европейско финансиране, като се разглеждат локации около комплекса „Марица Изток“ или „Бобов дол“. Там има нужната електроенергия и жп линия, която да обслужва производството. Заводът ще бъде изцяло автоматизиран.
Инвестиционно решение е взето и за фабрика в Полша, която ще работи по лиценз и технология на IPS.
Компанията има и други производствени цехове в столицата – за индустриални и топлозахранващи системи, като топлоизправители, инвертори и конвертори.
Дружеството изнася продукцията си в 59 държави по света – негови системи за съхранение са инсталирани в Антарктида, Африка, Южна Америка.
Капацитетът на IPS е напълно натоварен до месец март с поръчки от България, като голяма част се дължат на проектите по Плана за възстановяване.
Но след това планът ни е да работим изцяло извън България – на европейския пазар“, каза Рангелов и посочи причината: „На Запад пазарът е по-честен и рационален“.
„В Западна Европа вече работи Актът за индустриални емисии. Европейската комисия официално разреши да се дава бонус за компании, които купуват продукти с европейски произход. Ето това са нужните мерки“, каза още Рангелов, допълвайки, че тук все още те липсват.
Пример е Италия, където започва производство на соларни панели, а купувачите им ще получават 20% бонус, затова че са местно производство.
Ние не искаме бонус като българска фирма, искаме бонус като европейска.“
Конкуренция от Китай
Рангелов повдигна и въпроса с агресивната китайска конкуренция, която задушава европейските производители. Китайските компании имат безкраен ресурс за финансиране на развойни дейности, експортно финансиране и най-вече – те са тежко субсидирани. По думите му стратегията на тяхното правителство е брилянтна – да завладеят света и по този начин убиват всичко, което в Европа би могло да се създаде.
Няма общоевропейска политика, която да насърчава европейското производство, няма достатъчно пари за научно-изследователска дейност, за създаване на производства за автоматизация“, каза още Рангелов.
Всъщност това го е мотивирало, тъй като много пъти чува „няма как, не е възможно“.
За да се конкурира с китайските производители, които купуват по-евтини части и са силно субсидирани, българската компания решава да създаде нова архитектурна концепция на тези системи, така че да е различна – да подобри много от лимитите, опциите и технологиите, които китайците имат.
Работим за това производственият процес да е бърз, лесен и конкурентен и крайната себестойност да е конкурентна дори на субсидираните китайски производители“, казва Рангелов.
Как се взима награда от Мъск
36-годишната компания получава преди няколко години награда от технологичният лидер Илон Мъск. Рангелов я определя като „сбъдната мечта“. Става въпрос за наградата POD Innovation от конкурса Hyperloop Pod Competition, организиран от компанията на Мъск, SpaceX. Българският екип е показал уникални решения при магнитните двигатели, спирачките, сензорната система и захранващата система на капсулата за Hyperloop.
На въпроса как се взима награда от Мъск, той отговаря:
Ами просто упорит труд, вяра в усилията на инженерите, най-вече в България, защото тук някак не си вярваме.“
„Много лишения, много труд на чертожната дъска, много работа и не на последно място – инат и упоритост. Тук най-обичаме като се каже, че нещо няма как да стане. И нашият български инат и упоритост всъщност показва, че няма нищо невъзможно и няма китайци, няма американци.“
Да, способни български инженери могат да правят дори, а и по-добри технологии!“, завършва Рангелов.
Източник: Economic.bg
