Помпането на дефицита като политическа практика е по-безопасно от разумното икономическо мислене не само за властта, но и за синдикатите, както и за част от опозицията. Този парадокс е породен до голяма степен от инерцията на COVID-мисленето, но и от това, че сме в период на остро политическо противопоставяне.
Наддаването за всеки електорален глас стига до неразумна надпревара. То се изроди вече и до сегментиране на подпомаганите по териториален, етнически и възрастов критерий.
Откъде пари?
За неизкушените от икономическата теория отговорът на този въпрос е: от един „парадокс”. По-високата инфлация ограбва хората и фирмите, но през завишените цени надува новосъздадената стойност, която после се преразпределя уж „за хората”.
„Само от по-високата инфлация тази година и по-висок БВП ще дойдат допълнително към 1.2 млрд. лв., само от грешката в оценката на БВП”, казва Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“.
Според него, ако се изпълнят всички ангажименти за разходи и капиталовата програма, ако дойдат приходи по ПВУ и направени плащанията, се очертава 9.4 млрд. лв. дефицит, което е към 5 – 5.1 процента.
Освен това за тази година остава и практиката да се задържат плащания в издръжката и някакви трансфери между държавен и общински бюджети. В резултат може да бъдат орязани около 1-2% от капиталовата програма. Вместо около 14 млрд. лв., бюджетът може да финишира в порядъка на 11 млрд. лв. капиталовата програма. Натисне ли се пък още малко за увеличаване на събираемостта, нивото ще падне допълнително.
Дацов прогнозира, че годината ще завърши с 2.9% от БВП плюс военните разходи – 0.5%, които Брюксел изключва от бюджетния дефицит, ако са според лимита – до 1.1 процента. Така България ще мине между капките – без наказание за свръхдефицит.
Потенциално добрите прогнози не спират до тук. „Вероятното ниво на дефицит в края на годината ще бъде 3.4% – малко над чертата„, смята експертът по икономическа политика, съветник в Българската стопанска камара и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров.
Това по отношение на т.нар. процедура за ранно предупреждение се брои за еднократно превишение, което на база на показателя за устойчивост, т.е. дълг към БВП, води до управляемост. От тази гледна точка страната няма да има никакъв проблем, нито ще се задейства каквато и да е процедура за макроикономически дефицит.
Още повече, че през следващата година инфлацията ще се задържи на ниво, по-ниско от тази година, отбелязва Ножаров. По думите му цените у нас ще растат, докато има дисбаланс между повишението на разходите за труд от една страна и производителността на труда и икономическият растеж от друга, но това може да бъде спряно.
Въпросният дисбаланс е основната причина за инфлацията, но има и други причини според Ножаров: „Зависимостта от внос на необходимите стоки – най-вече хранителни продукти, при които 50% до 80% е необходимостта от внос.“
На следващо място е нереформираната енергийна система и нарастването всяка година на цените за ток. Друга причина е геополитическият риск, напрежението и несигурната търговска политика. Всичките те акумулирано водят до увеличението на цените.
Експертът обаче е убеден, че има и обратни причини, като например приемането ни в Шенген, увеличението на кредитните рейтинги на България на най-високо ниво заради приемането ни в еврозоната и др.
Неговото становище е, че има „два слона в стаята“. Единият е разходите за персонал в бюджета, които за последните 10 години са се утроили – от 7 млрд. са станали 22 милиарда.
Другият „слон“ е бюджетът на НОИ – там едни 11 млрд. лв. всяка година не достигат и заради това централният бюджет излиза на голям минус. Очевидно и в двата случая е необходима ревизия.
„До края на октомври ще внесем в Народното събрание бюджет, в който по смисъла на Закона за публичните финанси дефицитът ще бъде до 3 на сто“, оповести премиерът Росен Желязков.
Да, не липсва оптимизъм. Само че дали отново не е фасаден?
Източник: Banker.bg
