Един на всеки трима лекари и медицински сестри в Европа съобщава, че страда от депресия или тревожност, сочи проучване, публикувано от европейския клон на Световната здравна организация (СЗО). То излезе на 10 октомври, когато отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Показва, че цитираният процент е пет пъти по-висок от този сред общото население на континента. „Кризата в психичното здраве сред нашите здравни работници е криза в здравната сигурност, която заплашва целостта на нашите здравни системи“, заяви директорът на СЗО за Европа Ханс Клуге.
„Повече от един на всеки десет (медици) е мислил да сложи край на живота си или да се самонарани. Това е неприемливо бреме за тези, които се грижат за нас“, каза той, цитиран от AFP.
Още: Важни са всички – от медика до последния санитар: Здравният министър не се извини на младите лекари
Кои медици страдат най-много от депресия и мисли за самоубийство?
Лекарите и медицинските сестри, които са жертви на насилие, работят постоянно дълги часове и на смени (особено през нощта), са много по-склонни да страдат от депресия и тревожност и да имат мисли за самоубийство. Те също така показват двойно по-висока честота на мисли за самоубийство в сравнение с общото население, пише в доклада.
Медицинските сестри и жените лекари са по-склонни да страдат от депресия и тревожност, докато мъжете лекари са по-склонни да развият алкохолна зависимост.
Още: „Стига лъжи“: Младите лекари отново излязоха на протест (СНИМКИ)
В Латвия и Полша ситуацията е тревожна, България е на средните нива
Здравните служители в Латвия и Полша са отчели най-високите нива на депресия, като почти половината от анкетираните са посочили това.
Страните с най-ниските нива са Дания и Исландия – с около 15%. Исландия и Норвегия не са членки на ЕС, но са включени в изследването заедно с останалите 27 страни от блока.
В България, където темата с възнагражденията на младите лекари е на фокус от месеци, 32% от анкетираните медици докладват за депресия. Тук сме на едно ниво с Ирландия и Хърватия, а с процентен пункт нагоре е Гърция. С по 31% след нас са Чехия и Франция. Процентът за страната ни е над средния, отчетен за ЕС – 28 на сто.
У нас 21% от лекарите и медицинските сестри страдат от тревожност, показва докладът. Тук страната ни е с един процентен пункт под средния показател за Европейския съюз, като е малко по-добре от Испания, Ирландия и Швеция, както и от Гърция.
Още: „Искам да остана тук, но пак ме гонят към Сицилия“: Младите лекари с нов протест срещу цинизма на властта
Снимка: Actualno.com/Ивайло Илиев
Българските медици са с висока зависимост към алкохола
Когато обаче погледнем графиката за зависимост на медиците от алкохол, то България е на челните места – с 5%, колкото имат още Естония, Исландия, Белгия и Полша. По-зле в това отношение от лекарите и сестрите ни са колегите им в Литва, Латвия и Франция (съответно 6, 7 и 7%). Средното ниво за ЕС е 3%.
Това отчасти се дължи на огромната натовареност – в България 29% от медиците работят по над 50 часа седмично. В Гърция, Малта и Кипър колегите им са отговорили, че работят повече – процентите на извънреден труд тук варират между 44 и 52 на сто. В скандинавските държави процентът е под 10 на сто.
Една трета от лекарите в Европа са били жертви на тормоз
Проучването, базирано на 90 000 отговора от здравни служители в 27-те страни от Европейския съюз, както и в Исландия и Норвегия, разкри също, че една трета от лекарите и медицинските сестри са били жертви на тормоз или заплахи с насилие на работното място през изминалата година.
Още: Лекуват ли ни чужди лекари с отнети лицензи заради престъпления?
Един на всеки десет е преживял физическо насилие и/или сексуален тормоз.
Един на всеки четирима лекари е работил повече от 50 часа седмично, пише в доклада.
Над 30% от лекарите и 25% от медицинските сестри са на временни трудови договори, „което е силно свързано с повишена тревожност относно сигурността на работното място“, гласи документът, разпространен от СЗО.
В него се призовава за нулева толерантност към насилието и тормоза в здравните заведения, реформа за прекратяване на културата на извънредния труд и дългите работни часове, както и гарантиран достъп до услуги за психично здраве за здравните специалисти.
Още: Ще искат ли да работят за 500 долара швейцарските лекари? Стряскащи данни за заплатите на медиците у нас и в чужбина
Мерките са още по-неотложни предвид недостига на медицински персонал в цяла Европа, отчитат авторите на доклада. „С оглед на факта, че до 2030 г. в Европа ще има недостиг от близо един милион медицински работници, не можем да си позволим да ги загубим поради изчерпване, отчаяние или насилие“, заяви Ханс Клуге.
Източник: Актуално
