„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
След като стана ясно, че Александър Димитров ще е новият селекционер на националния ни отбор по футбол, идва въпросът дали ще се задържи по-дълго от обичайното за нашите географски ширини… или и него ще изхвърлим като носна кърпичка. На пръв поглед изглежда, че и той няма да е дългосрочното решение на вечния ни футболен проблем, но трябва да се подходи и с разбиране към всеки един, поставен за селекционер на България. Все пак „материалът“ си остава същият – гнил и непосилен за всички, които се пробваха.
Кои се пробваха преди Александър Димитров да спрат потъването на националния отбор?
А кои се пробваха? И кой колко време изкара начело на този отдавна потъващ кораб, който имаме за национален отбор по футбол? Започваме отзад напред. Илиан Илиев, който успя да въздигне Черно море. Направи ги отбор, който всеки сезон е в горната половина на таблицата и се бори за позиция, която да го изпрати в Европа. Къде бяха Морето, когато Илиан ги пое през 2018 г.? Тъкмо си бяха гарантирали оставане в Първа лига. В следващите години имаше малко лутане и въпреки това най-ниската позиция на „моряците“ беше седма – точно в средата на таблицата. И откакто подхванаха през 2022 г., нямат по-слаб сезон от пето място. През 2024 г. даже бяха в топ 3.
Дори доказаният „моряк“ Илиев не можа да се справи с потъващия кораб
Илиан Илиев пое и националния отбор, когато беше на дъното – през 2023 г. Но там се оказа много по-трудно да изплува. Въпреки че съчетаваше работата на национален селекционер с тази на треньор на Черно море, началото беше добро. Вдъхна ни оптимизъм, той беше нашият герой, той щеше да оправи националите. Но материалът, както вече казахме, си остана същият. Той успя да възроди цяло море, а този кораб се оказа предел на силите му. За голям кораб ще да става дума. Голям кораб с голям проблем.
И вече от години виждаме, че който и да дойде, няма да оправи кораба. Но ние все не сме доволни от майстора. Илиан Илиев загуби две последователни срещи с по 0:3 – от действащия европейски шампион Испания и участника на Евро 2024 Грузия. Това беше краят за него. Той не си подаде оставката, а направо си тръгна от националния потъващ отбор-кораб. След две години начело на България, той е вторият по показател продължителност за последното десетилетие. Други преди него също се пробваха, но се провалиха със същия трясък.
Кръстаич, Гонзо, Петров, Дерменджиев, Балъков – капитани, изправени пред свършен факт
Преди Илиев нашата надежда беше в Младен Кръстаич. Той водеше отбора в периода 2022-2023 г. Ние сами не можем да се търпим, къде ти чужденец да ни оправи бакиите? Но той е наш брат сърбин и е готов да помогне. Неговата помощ се изрази в 12 мача, от които 3 победи, 3 равенства и 6 загуби. Той също напусна нашия кораб безславно. Преди него нашето слънце Георги Иванов – Гонзо беше временен наставник за едни два мача, които едва ли някой някъде помни.
Все пак става въпрос за времената преди Гонзо да е президент на БФС. Това си е като черно поле в историята на “осмокласника“ между кариерите му на футболист и политик. И по-добре така да остане, тъй като при него напрвихме знаменитото равенство 1:1 със световната футболна сила Гибралтар. Сега обратно към треньорите. Ясен Петров, този същински Джони Деп на българския футбол, записа името си не само като капитан на българската Черна перла. За периода 2021-2022 г. той се изяви и с невероятните три победи от общо 17 мача. Другите му постижения с националите бяха пет равенства и девет загуби.
Следващите ни двама герои са всъщност истински такива. Някога невероятни добродетели за българския футбол, Георги Дерменджиев и Красимир Балъков също паднаха в капана на рушащия се български национален отбор. При чичо Гошо България отново заигра добре в първите си мачове. Но това не трая дълго време, понеже в 11 мача записахме две победи, две равенства и седем загуби. С това се изчерпва периода между 2019 г. и 2020 г. за националния ни отбор. През 2019 г. за малко ни водеше и Красимир Балъков. С него не постигнахме нито една победа и само след четири месеца и той си тръгна. Няма да си губи времето, я!
Хубчев – последният, задържал се по-дълго на борда
И стигаме до преди почти 10 години. Последният човек, наел се да води националния отбор по футбол на България за повече от 1-2 години. Става дума за Петър Хубчев. И при него със сигурност е най-успешният ни период в последното десетилетие. Хубчев беше начело на националите от 2016 г. до 2019 г. В този период България игра световни квалификации за Мондиал 2018, в Лигата на нациите през 2018 г. и квалификациите за Евро 2020.
На квалификациите за Световното в Русия записахме някои изненадващи победи. Над Нидерландия с 2:0 в София и над Швеция с 3:2, пак в София. В столицата побеждаваме и Люксембург с 4:3, и Беларус с 1:0, но успехите ни се изчерпват до тук. В останалите мачове записваме само една точка и завършваме на четвърто място в групата.
В Лигата на нациите също имахме успехи. Победихме Словения с 2:1, Норвегия с 1:0 и Кипър с 2:1. Но и тези триумфи не ни бяха достатъчни и след спад във формата завършихме втори в групата. Това ни отне шанса за промоция. Квалификациите за Евро 2020 са последните мачове за Хубчев. Там той води националите в първите четири мача – равенство 1:1 с Черна гора, същия резултат с Косово и тежки загуби с 1:2 от Чехия и с 2:3 от Косово. След тези резултати Хубчев подава оставка. Равносметката за него е 7 победи, 5 равенства и 8 загуби от общо 20 официални мача.
Къде е България на футболната карта на Балканите?
Не бихме си казали, че това е добра статистика, но в сравнение с тези на другите треньори от последните 10 години, тази направо блести. За да си сверим часовниците, за пореден път ще вземем за пример други балкански страни. Все пак са ни близки. Но не и във футболно отношение. Малко по-далечните Хърватия и Сърбия изобщо няма да ги гледаме. Редовни участници на световни и европейски първенства, изкачват се в ранглистата на ФИФА. Хърватите два поредни мондиала взимат медали – сребърен през 2018 г. и бронзов през 2022 г. Къде ти да се сравняваме с тях?
Я по-добре да видим някой, по народному казано, на нашия хал. Една Румъния, една Македония… Република Северна Македония, прощавайте. То и те не са си на нивото. Румъния участва на Евро 2024, те не се броят. А македонците? Какво за тях? Те само се класираха на Евро 2020 и победиха Италия в бараж за Световното през 2022 г. Ние също сме играли добре срещу Италия, какво ми се хвалят. Та те точно заради нас ги биха. Ако не бяхме направили равен 1:1 с Италия в квалификационната група, кога щяха да са на бараж? Кога щяха да се паднат с Македония, че да ги бият? Добре че сме ние, да им оправим футбола. А нашия – някой друг път ще го оправим.
Дори Босна ще ходи на Световно!
За да не излезе, че нарочно крием нещо, ще се занимаем и с останалите държави от Балканите. Първо си мислех, че Босна и Херцеговина е горе-долу около нас – не се е класирала скоро на голямо първенство, крета из квалификационните групи. Да, ама не. Босненци са на първото място в Група „H“ за квалификация на Мондиал 2026. Смятайте! Босна и Херцеговина има реален шанс да се класира за световно първенство. В групата са още Австрия, Румъния, Кипър и Сан Марино. Отвсякъде са се класирали. Албания също няма да ги дъвчем много, те си бяха на Европейското 2024 и се представиха доста добре. До последно имаха шансове да излязат от група с Испания, Италия и Хърватска.
Намерихме „слаба“ балканска държава, която да ни успокоява
И накрая малко успокоение. Черна гора не е участвала на голям форум, само над Гибралтар е в своята група „L“, в която участват още Хърватия, Чехия и Фариорските острови. Хем са под Фариорите, хем и треньори сменят. От 2024 г. имат нов – Роберт Просинечки. А да видим той колко ще се задържи. Или пък да се съсредоточим върху нашия, че той е по-нов. От сега ни е. И да не вземе да изхвърчи преди Просинечки, че тогава вече няма да имаме какво да ни успокои. Освен може би Гърция.
Не, тях титлата от Евро 2004, което е нашето последно, и 1/4-финалът от Евро 2012 няма да ги спасят. Трети са в група с Дания, Шотландия и Беларус. И треньорът им също е от 2024 г. Ама ние пак е по-добре да си гледаме нашето, че си знаем резултатите с Беларус. Като нищо ще сме четвърти и в тая група. Ще подхвана малко и за Косово, ама честно казано ме е срам, понеже и те са ни тупали. А населението им е над три и половина пъти по-малко от нашето. Даже като видя, че те са втори в тяхната група и са били Швеция, още повече срам ме хваща.
И така, не знам какво трябва да направи Александър Димитров, за да не ни е срам повече. Чудеса от храброст ли, капитан на кораб ли да става, президент ли да става… не знам. Изглежда, че е по-лесно да стане президент на САЩ, после да се направи капитан на ракета от НАСА и с цялата си храброст да стигне до Марс. На такова ниво е националният ни отбор в момента. Нищо лошо към Димитров, на мен лично ми е много симпатичен, има добри идеи. Дори ще съм на стадиона за дебюта му. Но идеята да го сложат начело на националния ни отбор ми се струва недобра. Само ще му съсипят кариерата. А определено пред него бъдеще има. Но какво може да е бъдещето, ако се намира на потъващ национален отбор-кораб…
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Христо Янев отлепи ютията в ЦСКА, но ще успее ли да я вдигне високо?
Източник: Актуално
