Вносът на желязо, стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород от трети страни в ЕС може да срещне сериозни затруднения. От 1 януари 2026 г. влиза в сила задължението за CBAM (Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите), което налага европейските вносители да са напълно подготвени да декларират не само количествата, но и точните емисии на суровините и стоките. Въпреки че реално ще купуват сертификати от 2027 г., то бизнесът в България се лута от сега. Приложението на ключовия екологичен регламент в страната ни среща пречки – липсват механизми, формули и институционална координация, което ще се окаже проблем за много компании.
Проблемът се поражда от това, че все още дори Европейската комисия не е уточнила, но и не предоставя пълна информация за въпросния механизъм. От своя страна – Изпълнителна агенция по околна среда – която е избрана за компетентен орган у нас не може да се запознае и да предостави тази информация на компаниите. Те пък от своя страна нямат предвидимост и така не могат да калкулират ефекта на Механизма в производството си. Съответно още не е ясно и какъв процент ще бъде прехвърлен към крайните потребителите.
Това е основният извод от събитие по темата, организирано от Българска стопанска камара (БСК), Изпълнителна агенция по околна среда и Enterprise Europe Network – България. Бизнесът имаше изключително много въпроси към Агенция „Митници“, която също ще бъде главно действащо лице в приложението на Механизма. Представители на АМ обаче липсваха.
Заместник-изпълнителният директор Веселина Рошлева коментира, че в ИАОС ще бъде създадено специално звено, така че да се подсигури административен капацитет. Едно е сигурно – действието на Механизма няма да бъде отложено. Той влиза в сила от 1 януари 2026 г. От 2027 г. вече ще купуват сертификати на база отчетеното от 2026 г.
Защо е важен статутът на „одобрен декларатор“
Статутът „одобрен декларатор“ е задължително разрешение, без което вносителите на CBAM стоки няма да могат да осъществяват внос след 1 януари 2026 г. Медията ни изпрати запитване преди месеци по темата до Агенция „Митници“ и оттам изрично отговориха, че
Считано от 01.01.2026 г., по силата на чл. 25 от регламента CBAM, митническите органи няма да разрешават вноса на стоки от лице, което няма статус на „одобрен декларатор по CBAM“, издаван от компетентния орган – ИАОС.“
Процедурата за получаване на статут е многоетапна и стартира с онлайн регистрация и подаване на официално заявление. Освен това обаче се оказва, че фирмите трябва да отговарят и на определени критерии.
Строги критерии
Процесът по одобряване на декларатор е изключително строг, а ИАОС ще прилага холистичен подход, но неизпълнението дори на един критерий води до отказ.
Финансовото здраве на компаниите е един от критичните критерии. ИАОС ще проверява финансовата стабилност на заявителите, като се ръководи от референтни стойности (бенчмаркове), извлечени от финансовите отчети за последните три години. Ключовите показатели са коефициент на текуща ликвидност (препоръчително над 1.5 за малките компании), коефициент на оборотен капитал и марж на печалба.
Представянето на банкова гаранцията е задължителна за компании, които са по-малко от две финансови години на пазара (считани за високорискови), както и за тези, които имат годишни загуби в две от трите предхождащи години.
Гаранцията ще трябва да покрива очакваната стойност на сертификатите за текущата и следващата календарна година. ИАОС предупреди, че сумата остава блокирана за две години и ще бъде освободена най-рано до 31 май на втората година след предаването на сертификатите.
Въпреки спешността, Европейската комисия все още не е предоставила ясни и реални параметри за изчисляване на банковата гаранция, като компетентните органи разполагат само с индикативни стойности.
Най-голям проблем създава изискването за липса на сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство.
Беше изяснено, че ако един вносител има наказателно постановление от Агенция „Митници“, което е обжалвано в съда, то той няма да отговаря на критериите и заявлението му за „одобрен декларатор“ ще бъде отхвърлено, докато съдебното решение не е в негова полза. Този отказ може да бъде обжалван пред Административен съд, но това допълнително ще забави работата на компаниите.
От ИАОС потвърдиха, че проверките на митническите, данъчните нарушения и криминалните досиета, свързани с икономическа дейност, ще се извършват служебно чрез комуникация с НАП, Агенция „Митници“ и Министерство на правосъдието.
Кандидатите трябва да докажат и оперативен капацитет, като:
- Разполагат с поне едно лице, което да се занимава с CBAM.
- Имат развити и документирани вътрешни процедури за управление на CBAM.
- Поддържат вътрешни контроли за предотвратяване, откриване и коригиране на грешки.
Остава неясен обаче въпроса по верификация на подадените емисии и това кой ще носи отговорността при неправилно декларирани такива данни – вносителят или компанията, от която той купува суровини/ стоки.
Най-мъгливият сектор
Секторът „Електричество“ остава „най-малко обсъжданият“ и с най-много неуточнени въпроси, като търговците на ток са изправени пред пълна неяснота.
Не е ясно как ще се определя енергийният микс и емисионните коефициенти при борсова търговия (имплицитно разпределение на капацитета). Тъй като токът се търгува на 15-минутни интервали, липсва яснота как ще се прилагат коефициентите.
Няма никакви насоки за третирането на електроенергия, която е внесена от трета страна (напр. Турция) и транзитира през България към друга държава членка.
За разлика от другите сектори, при експлицитно разпределение на капацитета, вносителят се счита директно за одобрен декларатор, но трябва да уведоми ИАОС, докато при имплицитното разпределение следва общата процедура. Няма механизъм за изчисляване на банкова гаранция за търговците на ток.
ИАОС потвърди, че по тези казуси все още няма отговор от ЕК, въпреки че проблеми са поставени от други държави членки, вкл. и Румъния.
Спънки и какво още се чака
Беше потвърдено, че непреките митнически представители не могат да получат достъп до модула за регистрация на одобрен декларатор поради технически проблем на ниво ЕК, който не е отстранен, което спъва работата на големи вносители.
Критичният хаос и липсата на механизми, които се отчитат от ИАОС, имат пряка връзка със забавянето на основните правила от страна на Европейската комисия. ИАОС не може да даде отговори, защото Брюксел още не е финализирал най-важните „ръководства“ – така наречените Актове за изпълнение (IA) и Делегирани актове (DA). По време на събитието ИАОС показа списък.
Най-важните липсващи елементи, които блокират оперативната готовност на бизнеса и ИАОС, са:
- Методологията за изчисляване на емисиите: Това е ключовият регламент, който трябва да обясни как точно да се калкулират въглеродните емисии. Неговото отсъствие е пряка причина за пълната неяснота в сектора „Електричество“.
- Цена на CBAM сертификатите: Регламентът за цената на сертификатите все още е в процес на приемане. Без тази информация изчисляването на банковите гаранции (които зависят от прогнозната цена) остава невъзможно.
- Техническа комуникация с „Митници“: Регламентът за комуникация и информация за внасяните стоки между митническите органи и Комисията е в процес на приемане.
- Правилата за верификаторите: Очаква се приемането на регламенти за принципите за проверка и акредитацията на верификаторите (независимите експерти, които проверяват данните за емисиите).
- Формат на декларациите: Регламентът за CBAM декларациите (годишното отчитане) също е в процес на приемане.
Източник: Economic.bg
