Дори един допълнително изграден километър от магистрала „Хемус“ носи икономически ползи в размер на над 60.7 млн. евро. Това сочи анализ на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков. Той идва на фона на пуснати в експлоатация нови 10 километра от лота между „Боаза“ и „Дерманци“, както и продължаващи скандали за строителството на аутобана.
Икономически ползи
Анализът оценява въздействието на база три основни компонента, при консервативни допускания за трафик от 10 хил. превозни средства на ден и полезен живот на магистралата от 30 години. Дянков работи с хипотетични стойности, като в анализа посочва само годишни и крайни стойности за 30-годишна експлоатация на магистрала, но със зададени от него 5 процента амортизация за всяка година. Стойността на средното време на водача е консервативно оценена на 5 евро на час.
При така заложените параметри във формулата, най-голям дял от общата стойност, възлизащ на над 26.1 млн. евро за 30-те години хипотетични експлоатация, идва от спестяване на времето за пътуване (над 1.5 млн. евро годишно) и намаляване на експлоатационните разходи на превозните средства (182 500 евро годишно).
Вторият по големина компонент, който допринася с близо 25 млн. евро за 30 години експлоатация, е свързан с намаляването на произшествията. Приемайки 50% ограничаване на смъртните случаи и нараняванията поради подобренията в безопасността на магистралите, Дянков подчертава, че безопасността носи огромни дългосрочни ползи и е ключов фактор за икономическото въздействие. Годишната полза от намаляване на произшествията е малко над 1.6 млн. евро.
Третият компонент е дългосрочният ефект върху брутния вътрешен продукт (БВП), който добавя 9.6 млн. евро към общата сума. Използвайки макроикономически мултипликатор 1.2, Дянков посочва, че строителството генерира 267 еквивалентни на пълно работно време работни години, с допълнителни косвени ефекти чрез веригите на доставки.
Като заключение председателят на Фискалния съвет подчертава, че дори един-единствен километър от стратегическата магистрала осигурява тази значителна макроикономическа полза, което оправдава инвестициите в тесни участъци или сегменти с висок трафик и улеснява регионалното развитие в Северна България.
От 1974 до „Дерманци“
Автомагистрала „Хемус“ е най-дългостроящият инфраструктурен проект в България, чието начало е поставено още през 1974 г. През последните седмици беше пуснат в експлоатация нов ключов участък – трасето между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.
Цената на този 10-километров участък е висока – около 300 млн. лв., пише „Капитал“. Въвеждането му в експлоатация се отложи няколко пъти, като в крайна сметка той бе построен за 6 години и половина.
Сянката на злоупотребите
Високата икономическа стойност на проекта е силно помрачена от корупционните скандали, свързани с изпълнението му. Строителството на ключови участъци се осъществява чрез порочната практика на инхаус договори с държавното дружество „Автомагистрали“, което от своя страна превъзлага дейностите на частни фирми без нужния капацитет.
Най-тежкият скандал разкри през 2021 г. престъпна схема, при която над 54 млн. лв. са били преведени през кухи дружества, изтеглени в кеш и изнесени в чували. За разследването почти нищо не се чуваше официално оттогава.
Наскоро обаче разследване на „Антикорупционен фонд“ фокусира вниманието върху безпрецедентното отстраняване на прокурора Ивайло Занев и колегите му от делото. Оказа се, че Занев е изготвил проект на обвинителен акт, който обаче никога не е стигнал до съда.
Източник: Economic.bg
