Заводът за отпадъци на София отчете два исторически рекорда тази седмица. Това е доказателство, че беше правилното решение да започнем битката с отпадъците от нейната крайна точка – депото, превръщайки СПТО в ключов елемент от устойчивото управление на отпадъците. Резултатите показват ясно – реформата, която проведохме, спира старите схеми и носи реални резултати. Това написа в профила си във Facebook кметът на София Васил Терзиев.
ОЩЕ: „Имат си мнозинство, но се упражняват на мой гръб“: Терзиев за мръсната криза и мечешките услуги на правителството
Той припомни, че заводът е бил обект на безпрецедентен брой проверки – от прокуратурата, ДАНС, АДФИ, МОСВ и редица други институции. „Само екоминистерството направи 17 проверки за година и половина, при 4 за 8 години при предишното управление. Не успяха да открият нарушения в настоящото управление. Това е най-силното потвърждение, че СПТО днес работи прозрачно, ефективно и в интерес на гражданите“, отчете Терзиев.
Резултати
Рекорд по износ на RDF гориво – 90 270 тона за 2025 г. Това е повече от цялата 2024 и от 2023 г.
Рекордни приходи от рециклируеми материали – 1 754 846 лв. (два пъти повече от 2024 г. и почти пет пъти повече от 2023 г.).
„Заводът вече изпълнява своята задача“, отчете Терзиев.
Какво е заварил?
Градоначалникът припомня и какво са заварили при идването си в Столична община.
- По времето на ГЕРБ заводът на практика не работеше, а инвестицията от 350 млн. лв. беше безсмислена поредица от схеми за източване.
- Фантомна поддръжка със загуби за над 100 млн. лв.; източване чрез излишен комисионер в размер на милиони; поредица от неизгодни поръчки за техника и гориво; стотици хиляди левове бонуси за ръководството.
- Освен източването, контролът на входящите отпадъци беше катастрофален.
- Резултатът: смесени битови отпадъци, сгурия, земни маси и дори ЕГО-отпадъци, които нямат място в системата и за които софиянци плащат по 400 лв. на тон.
- При това положение над 90% от целия постъпващ боклук се депонираше, вместо да бъде преработван или оползотворяван.
- И не само това – качеството на произвежданото RDF гориво беше толкова ниско, че никой не го искаше, а договор за изкупуване на цялото количество изобщо нямаше.
Източник: Актуално
