Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в Скопие, че единствената оставаща стъпка преди започването на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС е извършването на договорената конституционна промяна – вписването на българите в основния закон.
„Топката е във вашето поле. ЕС е готов. Ние оставаме напълно зад Северна Македония по нейния път към Европейския съюз. Можете да разчитате на нас“, подчерта тя след срещата си с премиера Християн Мицкоски.
Мицкоски пък отбеляза, че е поискал „ясен и конкретен ангажимент от Европейския съюз“, който потвърждава европейската перспектива на страната, но не коментира дали ще изпълни условието за българското малцинство.
Северномакедонският премиер често повтаря, че няма да го направи, защото след него щели да последват още повече български условия. Уверенията на българските институции, включително на премиера и президента, че България няма такива намерения, не свършиха работа. За сметка на това Мицкоски използва този фалшив аргумент, за да не разсърди онази част от електората си, която е антибългарски настроена.
Резултатът обаче е ясен. Макар македонските власти да водят активна кампания в държавите от ЕС, Еврокомисията остава категорична – условията за членство няма да бъдат променени.
България оттегли ветото си върху присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз през юли 2022 г., след двугодишна блокада, при условие че Скопие изпълни четири ключови изисквания: спазване на споразумението за добросъседство, включването на българите в Конституцията, избягване на признаването на “македонски език“ по време на процеса на присъединяване и осигуряване на европейски гаранции за това.
Евроинтеграцията на Северна Македония сега зависи от изпълнението на тези изсквания, които бяха приети с консенсус от всички държави членки на ЕС. Това означава, че контролът върху спазването на ангажимента е грижа на Брюксел, а не на България, както твърдят скопските управляващи.
Колкото до Фон дер Лайен, нейното посещение е част от годишната й обиколка в страните от Западните Балкани, която започна от албанската столица Тирана и продължи в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Северна Македония. А целта й е да ускори интеграционния процес и да подчертае ангажимента на общността към региона.
Председателката на Еврокомисията представи новия План за растеж на ЕС, който осигурява на Западните Балкани по-широк достъп до единния европейски пазар и стимулира инвестиции в замяна на ключови реформи. Брюксел вече е обещал 6 милиарда евро, които да помогнат на шестте страни от региона да изградят общ пазар и постепенно да се присъединят към европейския. Но, за да получат средствата, те трябва да реализират структурни реформи и да разрешат двустранните си спорове.
България многократно е заявявала пред европейските институции, че полага усилия за разрешаване на спора със Северна Македония, докато властите там умишлено насърчават антибългарска реторика и използват държавните институции, за да маргинализират етническите българи.
В позиция на Външно министерство и тази седмица се подчертава, че страната ни „използва всички дипломатически инструменти и канали за комуникация с европейските институции и международните партньори, за да защити националната позиция относно Северна Македония“. Министър Георг Георгиев увери, че е дал указания на всички български посолства да провеждат срещи на високо равнище, за да представят българската позиция по спора. Опасенията му вероятно са, че силният лобизъм на Скопие, който се представя за жертва на съседа си, изкривява представата на някои членки на блока.
България настоява, че началото на преговорите е възможно само след вписването на българите в Конституцията и напредък по историческите въпроси, договорени в Протокола от юли 2022 година. Според Георгиев евентуалното анулиране на този протокол би представлявало едностранно отхвърляне на ключов елемент от договореностите, което ще има сериозни последици за европейския път на Северна Македония.
Управляващите в Скопие едва ли ще се вслушат и в сто български позиции, но е в техен интерес и по-скоро на северномакедонците да чуят поне Европейската комисия. В противен случай ще стане „кой чул, чул“ и няма да им е виновна България.
Източник: Banker.bg
