Европа има сериозен проблем с разхищението на храна, а България не е изключение от общата тенденция през последните години. Ако на година средностатистическият европеец пилее по 130 кг храна, в у нас числото 93 кг. В парично изражение това означава, че всяка година българите губят средно около 600 лв. за храна, която отива в кофата заради изтекъл срок на годност, недобро използване, съхранение или планиране на храненията.
Като общо количество, хранителните отпадъци в Европа са над 58 млрд. тона за година, а в България – 614 928 тона. Данните на европейската статистическа служба Евростат са за 2022 – 2023 г. и бяха изведени от Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ), по време на събитие в петък.
Има голям проблем с разхищаването на храна. В Европа продължават да се разхищават над 58 млрд. тона за година, въпреки че съвсем наскоро европейските институции препоръчаха всяка държава членка да работи за мерки за намаляване на тези количества“, каза Миланова.
Тя обясни, че Европейската комисия си е поставила за цел до 2030 г. разхищението да намалее с 10% в производството и преработката на храна и с още 30% при домакинствата, дистрибуцията, ресторантите и търговията на дребно с храни.
2030 г. е буквално зад ъгъла и независимо, че това беше цел, поставена много по-рано, данните показват, че не сме постигнали много като цивилизация за разхищението“, добави Миланова.
Картината в България
Подобно на други европейски страни, най-разхитителни са домакинствата с 43% дял на генерираните хранителни отпадъци. Това донякъде се обяснява и с факта, че по данни на ЕК страната ни е с най-голям дял на потребители, които не се интересуват от разхищението на храна.
По-проблемен обаче се оказва самият сектор на производство.
Проблемът в България е сериозен в сектора на производството и преработката, говорим за около 24% дял в разхищението на храна“, добави експертът.
На следващо място са ресторантите и услугите за хранене (16%), а на последно – търговията на дребно и дистрибуцията с 6%. Иначе казано, почти половината от разхищението се генерира извън домакинствата.
Типовете български потребители
ЕК идентифицира и три основни типа български потребители. Най-голям е делът на тези, които безгрижно хвърлят храна (47%). На второ място (33%) са тези, които прагматично изхвърлят хранителни продукти, т.е. това са хора, които не знаят дали храната е достатъчно годна, ако вече е дошъл срокът на годност, и за да са сигурни, просто я изхвърлят.
Едва 20% от българите има по-добро отношение към храната – това са хора, ангажирани с екологични инициативи и се интересуват от устойчиво развитие“, добави Миланова.
Добрите новини
За да се справи с проблема, БХБ за втора поредна година организира информационната кампания „Не е за изхвърляне“, съвместно с веригата „Фантастико“.
С БХБ споделяме общи ценности и това е в основата на устойчивото ни партньорство. Целта ни е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за разхищението на ресурси и да покажем, че с малки действия от много хора е възможност да се постигне огромен ефект“, каза и Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на търговската верига.
С инициативата от организацията отчитат категорична тенденция на нарастване на количествата спасена от разхищение храна. Само през миналата година хранителната банка е спасила 431 600 кг на обща стойност почти 2.3 млн. лв. Въпросните продукти са достигнали до 83 335 лица, живеещи в затруднение и риск от бедност.
Как да пазаруваме
По време на събитието изпълнителният директор на БХБ напомни за няколко злати правила за избягване на разхищението на храна. Те включват:
- Списък за пазаруване;
- Бавно и фокусирано пазаруване;
- Следене на опаковките и вземане на информиран избор;
- Правилно съхранение на продуктите;
- Редовна проверка на сроковете на годност;
- Разумно използване на отпадъците;
- Купуване/Поръчване с мярка.
Как да си подредим хладилника
С кратка демонстрация за медиите бе обяснено, че е правилно плодовете и зеленчуците да стоят най-отдолу на хладилниците ни. Причината – там температурата е най-ниска, а тези продукти обикновено се развалят най-бързо.
Над тях е редно да се постави месото в затворени опаковки по начин, който да не позволи да изтичат сокове или аромати. Над месните продукти се поставят млечните, а на вратата, където температурата варира най-много, трябва да са различните видове сокове, отворени бутилки алкохол и сосове.
Какво остава да се сложи най-отгоре? Това място е запазено за остатъците от вечерята и за храна, която може да се консумира при последващо затопляне в следващите дни.
Източник: Economic.bg
