Миналата седмица всички болнични асоциации са изпратили общо писмо до Комисията по здравеопазване, в което молят за организиране на широк национален форум, на който да се обсъдят възможностите за “спокойно и стабилно финансиране на лечебните заведения и предприемане на мерки за задържане и мотивиране на медицинските специалисти в България”.
Естествено, в това кратко писмо са посочили и едно от възможните решения, което (без изненада) е “увеличаването на здравната вноска като логична стъпка, която ще осигури устойчиво финансиране, ще даде възможност за повишаване на възнагражденията и ще подобри качеството на здравните услуги за пациентите”.
Крайно прелюбопитно е защо не се разглеждат други варианти, които да адресират ограничения финансов ресурс за здравеопазване, сред които ние виждаме:
- Закриване, консолидиране и преструктуриране на болници (например, общинските болници постигат около 40% заетост на леглата);
- Намаление на броя на леглата в болници (България има най-много легла на 100 души население в целия ЕС, всички останали страни се справят с по-малка бройка; за последните 10 години леглата се увеличават с 4.1 хиляди броя на фона на намаляващо с над 10% население и множество подобрения в методите на лечение в медицината);
- Реален контрол на работата на болниците (2.4 млн. пациенти са преминали през болниците през 2024 г. или нарастване с 8% спрямо 2023 г. и с 22% спрямо ковидната 2020 г.);
- Оценка на качеството – казано просто – оценка не само дали е спазен стандартът за лечение, а дали пациентът не се е върнал отново болен и от това да зависи част от заплащането на болниците.
Аргументи против идеята за увеличението на здравната вноска вижте тук.
И един въпрос към всички болници – ясно е, че исканията за повишение на заплащането на младите специалисти и медицинските сестри се използва, за да се увеличи здравната вноска, но каква е гаранцията, че евентуалните допълнителни средства ще стигнат точно до тях?
Последните 30 години показват, че такава гаранция няма.
Източник: Economic.bg
