Японците ни казват, че можем да изхраним пет Японии, а ние не можем да изхраним себе си, посочва акад. Атанас Атанасов
Ако продължим още няколко години да се изхранваме основно с вносни храни, ще попаднем в собствения си капан. Трябва да се обърнем към науката, към стратегията за развитие на земеделието у нас, която изготвихме преди няколко години.
Едрите фермери у нас са под 1000, а държат над 80% от обработваемата площ на страната. Но и те започват да разбират, че това стеснено разнообразие няма бъдеще. Защото самите те се хранят от същите магазини, както останалите. Мисля, че като умни хора, те са готови да се преориентират. Но искат гаранция, че държавата и пазарът стоят зад промените.
В България има над 160 уникални малки изби, които търсят своя пазар. За да бъдат наложени типичните български винени сортове – гъмза, мелник, димят – е нужна мощна реклама и тук пак опираме до държавата.
Към български сортове можем да се върнем и в овощарството.
Имаме ниша за производство и на бутикови храни с висока добавена стойност. Няколко диви круши на закуска носят чисто здраве. Вторичните метаболити елиминират стресовите фактори и помагат срещу онкологични, сърдечно-съдови и други заболявания.
Приехме възможно най-рестриктивния закон срещу ГМО в ЕС. Това тежи и до днес.
Това заяви в СТУДИО БАНКЕРЪ световно известният генетик акад. Атанас Атанасов, основател и ръководител на Съвместния геномен център.
Още от интервюто:
Каква е връзката между генома и социално-философската молекула на човека?
Как актуалният българин да си набави и потребява магическата българска храна?
Възможно ли е възстановяване на разнебитените овощарство и зеленчукопроизводство у нас?
Как България да постигне хранителна сигурност?
Защо българското лозарство избягва типичните родни сортове грозде?
Вижте първата част от интервюто с акад. Атанас Атанасов
Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ
Източник: Banker.bg
