5.8 C
София
вторник, 17 ное. 2026

Незрящият класик на българската симфонична музика, ослепял на 11-годишна възраст

Най-четени

Още от същото

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика „Невъзпятите герои“, като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.

Петко Стайнов (1896–1977) е българският композитор и пианист, който макар и загубил зрението си в детска възраст, написва едни от най-емблематичните за българската симфонична традиция хорови творби. Ослепял на 11-годишна възраст, Стайнов завършва музикалното си образование в Германия, става председател на Дружеството на българските композитори и директор на Народната опера.

Кратки биографични данни

Роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък, Стайнов завършва Института за слепи в София (1915), а по-късно и Дрезденската консерватория (1923). Умира през 1977 г.

Творби

Сюити: „Тракийски танци“ (1925); „Приказка“ (1930). „Тракийски танци“ е първата му голяма партитура след завръщането му от Дрезден, която през 1926 г. е допълнена и с „Мечкарско“.

Симфонични поеми: „Легенда“ (1927), „Тракия“ (1937).

Други оркестрови творби: Симфонично скерцо (1930), концертни увертюри Балкан (1936) и Младежка увертюра (1953).

Симфонии: №1 (1945), №2 (1949).

Песни за смесен хор: „Изгреяло ясно слънце“, „Де, бре, Димо“, „Пусти, Димо“ и др.

Хорови балади: „Тайната на Струма“ (1931), „Конници“ (1932), „Урвич“ (1933), „Сто и двайсет души“ (1935), „Момина жалба“ (1936), по-късни: „Другарят Антон“ (1954), „Кум Герман“ (1955).

Обществена дейност

Петко Стайнов е основател и председател на Дружеството „Съвременна музика“ (1933–1944), което е предшественик на Съюза на българските композитори.

Директор на Народната опера (1941–1944).

Академик (БАН, 1941); директор на новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (от 1948 до смъртта му).

Съосновател на Националния събор на народното творчество – Копривщица (1965).

Признание и наследство 

Емблематични за българската симфонична традиция стават неговите „Тракийски танци“ и поемата „Тракия“.

Негов паметник-бюст е поставен в Борисовата градина в София.

Източник: Актуално

spot_img

Последни публикации