Някогашен дом на легендарната обсерватория на владетеля и астроном Мирзо Улугбек – фар на науката през 15-ти век – узбекистанският град Самарканд е напът да си възвърне мястото сред звездите, предава Euronews. През 2028 г. градът по Пътя на коприната ще бъде домакин на Международния астронавтически конгрес (IAC), най-голямото събиране на космическата индустрия в света. Това отразява амбицията на Узбекистан да се превърне във важен играч в модерната „космическа епоха“.
Узбекистан ускорява космическите си амбиции
Космическите амбиции на Узбекистан набраха скорост след създаването на агенция „Узбеккосмос“ през 2019 г. Агенцията прекроява начина, по който страната използва космическите технологии за управление, опазване на околната среда и развитие.
В началото на 2025 г. Узбекистан стана една от малкото държави в света, които направиха използването на данни от дистанционно сондиране задължително по закон,“ заяви Мухидин Ибрагимов, заместник-директор на „Узбеккосмос“. „Това гарантира, че сателитната информация е официално интегрирана в процесите на планиране и вземане на решения.“
Чрез оптични и радарни сателитни изображения агенцията следи земеползването, водните ресурси, селскостопанската дейност и разрастването на градовете — дори открива незаконно обезлесяване или неразрешено строителство. Автоматизирани системи сравняват тези данни с националните бази данни, задействайки сигнали до съответните министерства за бързи действия.
Прилагаме и радарен мониторинг за гарантиране безопасността на инфраструктурата“, добави Ибрагимов. „Чрез анализ на радарни сигнали можем да открием размествания на земята или конструкциите с точност до няколко милиметра – което е от решаващо значение за наблюдението на язовири, водохранилища и промишлени съоръжения, преди рисковете да се превърнат в бедствия.“
През 2024 г. „Узбеккосмос“ разшири мащаба и прецизността на националния космически мониторинг. Използвайки сателитни изображения с висока резолюция и геоинформационни технологии, агенцията проучи ключови сектори като екология, геология, селско стопанство и горско стопанство, идентифицирайки над 100 000 потенциални нередности в цялата страна.
Това наблюдение, базирано на данни, позволява на властите да се справят с неправомерното използване на земята, да подобрят екологичния надзор и да насърчат устойчивото управление на ресурсите.
Правна рамка и международно сътрудничество
Успоредно с техническия напредък, Узбекистан консолидира своята правна и институционална рамка за развитие на космоса. Приети са нови закони и правителствени постановления за регулиране на националните космически дейности, въвеждане на радарни системи за наблюдение на сеизмичната стабилност на водохранилищата и насочване на интегрирането на аерокосмическите технологии в ключови икономически сектори.
През следващите три години Узбекистан планира да разшири космическото образование и обществената осведоменост, да насърчи университети, министерства и частни фирми да се присъединят към космически проекти и да вдъхнови младите узбекистанци да преследват наука, технологии и иновации.
„Узбеккосмос“ задълбочи и международното сътрудничество чрез партньорства и меморандуми с институции в Китай, Япония, Турция, Азербайджан и други държави, като същевременно подкрепя образованието и иновациите в страната. Програми като Световната седмица на космоса, състезанието NASA Space Apps Challenge и студентски сателитни проекти имат за цел да засилят ангажираността сред младите хора.
Подходът на Узбекистан отразява по-широката тенденция на държави, които в миналото са изоставали в космоса, да излизат все по-смело на световната сцена. Ангелина Бекасова, старши експерт по космическа и иновационна политика в Министерството на икономиката на Латвия, подчерта нарастващия потенциал за сътрудничество между Европа и Централна Азия.
Космосът винаги е бил международен“, отбеляза Бекасова. „Страни като Узбекистан вече не са просто клиенти на технологии, а създатели на решения – изграждат системи за наблюдение на Земята и разработват наземни сегменти. Тази споделена визия прави сътрудничеството между Европа и Централна Азия едновременно ефективно и взаимноизгодно.“
Самарканд ще посрещне IAC 2028В оспорвана конкуренция с Китай, Индия и Бахрейн, Самарканд беше официално избран за домакин на Международния астронавтически конгрес през 2028 г. — превръщайки се в първия централноазиатски град, който ще проведе това глобално събитие. Решението беше обявено по време на IAC 2025 в Сидни, Австралия.
В своята кандидатура Узбекистан предложи да превърне комплекса „Пътят на коприната“ в оживен „Космически град“, където участниците не просто ще посещават сесии, но ще живеят и общуват в поглъщаща научна среда.
Идеята ни беше да слеем науката и културата – да превърнем конгреса в преживяване, а не просто в конференция,“ обясни Ибрагимов, който ръководи екипа по кандидатурата на узбекистанската делегация в Сидни. „Концепцията за „Космически град“ в Самарканд получи огромен ентусиазъм.“
Очаква се IAC 2028 да привлече повече от 10 000 участници, включително големи космически агенции като НАСА, ЕКА, JAXA, ISRO и Роскосмос, както и лидери от частния сектор като Axiom Space, Planet, Maxar, Starlink и OneWeb.
Конгресът в Сидни през 2025 г. генерира около 26 милиона евро за икономиката на домакина; експертите прогнозират подобни или по-големи ползи за Узбекистан.
Изборът на Самарканд носи дълбок символичен смисъл за Узбекистан. Преди почти шест века Мирзо Улугбек, астрономът и владетел, превърна града в център на знанието със своята обсерватория и медресе. Днес организаторите на събитието казват, че това наследство се възражда в космически мащаб.
Преди шест века Улугбек построи обсерватория, която направи Самарканд глобален център на науката,“ написа в социалните мрежи Шерзод Шерматов, министър на цифровите технологии на Узбекистан. „През 2028 г. тук ще се проведе най-голямото космическо събитие в света,“ добави той, казвайки, че то ще послужи като „основа на Третия Ренесанс.“
Източник: Economic.bg
