Ново проучване, проведено от екип на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с „Активни потребители“, показва, че топлата питейна вода във водопроводните мрежи може да съдържа многократно повече бактерии от студената. В редица взети проби от различни локации в София, Пловдив и Плевен са открити по-високи нива на микроорганизми в топлата вода спрямо студената, като в някои райони на столицата равнищата достигат почти 70 пъти по-висока концентрация.
Изследването поставя под въпрос употребата на топла вода, която всяко домакинство използва за миене, готвене и дори пиене. Проучването показва, че в нея липсва активен хлор – т.е. основният дезинфектант, а недостатъчно високата температура на подгряване създава идеална среда за развитие на бактерии, включително опасни патогени като Legionella и нетуберкулозни Mycobacterium. Те могат да причинят тежки инфекции и пневмонии, особено при хора с отслабена имунна система, възрастни и деца.
Хората обикновено считат, че топлата вода е по-чиста, защото е подгрята, но се оказва, че в нея бактериите не само оцеляват, а се и размножават.
Още: Ще си взимаме ледени душове: Задава се криза с топлата вода в цяла Европа
22 пъти повече бактерии в топлата, отколкото в студената вода
Проби са взети от 14 места в София, Пловдив и Плевен – това са градове с централно топлоснабдяване. Във всяко домакинство са тествани едновременно топла и студена вода, измерена е температурата и са направени лабораторни анализи за наличие на бактерии, колиформи и E. coli.
В 12 от 13 двойки проби (студена/топла вода) топлата вода е замърсена с до 22 пъти повече бактерии в средата на проучването. Максимумът е впечатляващите 69,5 пъти в кв. „Гео Милев“ в София. На ул. „Гургулят“ в Плевен е измерен 68,5 пъти повече бактериален товар в топлата вода в сравнение със студената.
Графика: „Активни потребители“
Още: „Топлофикация София“ и ще останат ли хората от „Дружба“ на студено“: Мерките на енергийния министър
Температурата на топлата вода е под препоръчителната
Химическите показатели (нитрати, фосфати, желязо и др.) са в норма, но в повечето проби на топла вода не е открит активен хлор – класическият дезинфектант, който убива микроорганизмите.
Температурата на топлата вода е средно 52 °C, докато много препоръки, включително от Световната здравна организация (СЗО), изискват поне ~55 °C, за да се неутрализират определени патогени.
Няма кой да следи качеството на топлата питейна вода
Един от най-тревожните изводи в доклада е, че нормативна уредба за качеството на топлата питейна вода в България практически липсва. Текущата „Наредба 9/2001“ не описва специално топлата вода. Правилата за топлоснабдяване касаят единствено техническите и търговските аспекти.
Още: ООН: Над 2 млрд. души все още нямат достъп до безопасна питейна вода
„По отношение на безопасността на хората, свързана с топлата питейна вода, няма нито дума. Също така няма изискване за температурата, до която се подгрява водата, този въпрос е оставен за договаряне с възложителите, т.е. общините. Нещо повече, в регулаторните документи никъде не е описано коя институция осъществява контрол, какви са задълженията на доставчиците на топла вода, на възложителите или на сградната собственост. Това е неприемлив регулаторен вакуум във важна за общественото здравеопазване област“, алармират от „Активни потребители“.
Защо се получава така?
Топлата вода, движейки се чрез допълнителни абонатни станции, резервоари и тръбни системи, се задържа в мрежата по-дълго и често с недостатъчна температура. Това е идеален „инкубатор“ за бактерии, коментират от Meteo Balkans.
Науката вече показва, че във водопроводи топлата вода крие различна микробна общност – например бактерии, адаптирани да растат при температури ~50 °C.
Биофилмите – слоеве бактерии, прикрепени по тръбите – са особено чест източник на размножаване и освобождаване на бактерии във водата. Отсъствието или недостатъчната дезинфекция (напр. хлор) прави топлата вода значително по-рискова, дори и когато изглежда „безопасна“ по стандартните показатели.
Снимка: iStock
Още: Кметът на Смолян забрани използването на питейна вода за поливане
Препоръки към потребителите: не пийте топлата вода от чешмата
От „Активни потребители“ са изготвили и препоръки:
- Не ползвайте топлата вода за питейна!
- Ограничете използването на топлата вода за някои битови цели, най-вече за устна хигиена (миене на зъби) и готвене.
- При употреба на студената вода за пиене, източвайте поне 1 минута, за да премахнете застоялата затоплена вода и да промиете добре тръбата.
- Не забравяйте – микроорганизмите се развиват в застояла вода, независимо дали се е затоплила по естествен начин, или е подгрята. Затова, когато имотът не е използван продължително време, е необходимо да източите добре водопреносната мрежа. В най-общия случай не използвайте за пиене първите няколко часа.
- Най-податливи за бактериални инфекции с произход питейна вода са бебетата, възрастните и хората с отслабена имунна система. Не използвайте за пиене и готвене топла и/или застояла вода, а в най-добрия случай преварявайте и съхранявайте в хладилник в добре измит и затворен стъклен съд.
- Когато топлоподаването се осигурява от домакински бойлер, е необходимо да поддържате температура над 60 градуса.
- Ако членове на домакинството/сградата имат чести респираторни рецидиви или пневмония без контакти с подобна диагноза, трябва да се замислите за микробиологично тестване на сградната водопреносна инсталация.
Още: Обявиха причината: Неприятен мирис и вкус на водата в райони на София
Препоръки към институциите
Необходима е промяна в Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за да се включат изисквания за безопасност на топлата вода, насочени към производителите/операторите на топлопреносната мрежа, смятат авторите на изследването: „Тъй като в България общественото топлоподаване е неразделимо от общественото водоснабдяване, производителите на топлоенергия трябва да имат и задължения за опазване на здравето на потребителите“.
Предлага се изготвяне и прилагане на програма за мониторинг на топлата питейна вода. До известна степен мерките са описани в остаряло методично указание (3 от 25.11.2003) за борба с Легионелата, „който документ, за съжаление, никой не използва на практика, а по-вероятно операторите дори и не знаят за неговото съществуване“, посочват от „Активни потребители“.
Нужно е и определяне на контролен орган за безопасност на топлата вода (вероятно РЗИ), отделяне на бюджет, изготвяне на планове за надзор на сградните ВиК инсталации, методология за деконтаминация на водопреносните мрежи и др., гласи третата препоръка към институциите.
Източник: Актуално
