30 години говорим, че България „има потенциал“ и докато само си говорим, без да се предприемат решителни действия, страната е напът да изпусне следващия индустриален влак. Затова смело трябва да кажем, че времето за клишета свърши – защото въпросът вече не е какво ще се промени, а кой ще води Четвъртата индустриална революция и кой ще остане само страничен наблюдател.
А конкретно за България, въпросът е болезнено прост: ще бъдем ли място, където се произвежда, или пазар, където само се продава?
На този въпрос ще бъдее даден отговор по време на международната конференция iN Sofia 2025, която ще се проведе на 31 октомври в София, хотел „Хилтън“. Ключови международни и български лектори в тазгодишната програма на събитието ще бъдат представители на Европейската комисия и Европейския парламент, на националните власти и отговорните институции, както и на големия бизнес и предприемачите.
Местата са ограничени и се изисква задължителна регистрация за всеки отделен панел – Панел 1, Панел 2 и Панел 3.
Какво да очакваме?
iN Sofia 2025, която си поставя за цел да надгради успеха на ALL iN 2024, е мястото, където ще бъдат поставени големите въпроси, ще се формулират решенията и ще се създават съюзите, които ще определят кой ще бъде конкурентен утре.
С четири ключови панела програмата на iN 2025 влиза в сърцевината на най-горещите теми на следващото десетилетие.
А кой ще ги управлява в България? Това може да разберете в двата визионерски панела, които ще срещнат технологични предприемачи, участвали в изграждането на модерната българска IT индустрия, със зараждащите се нови технологични и индустриални лидери на България. И тази година събитието ще достигне до Космоса, където са новите индустриални граници…
Панел 1.1 – „Новите фабрики, мрежите и енергията за бъдещето“
Европа навлиза в надпревара за контрол върху най-ценния ресурс на следващите десетилетия – електроенергията. Данните и AI изискват стабилни мрежи, ядрени мощности и инфраструктура, която не просто издържа натоварването, а го предвижда. В този панел ще бъде поставен въпросът, който всички заобикалят: „Може ли Европа да гарантира енергийния си суверенитет в момент, в който САЩ и Азия строят реактори и гигафабрики с темпове, каквито не сме виждали от 70-те?“
Фокусът пада върху конкретни решения – базови мощности, SMR технологии, умни мрежи, регионална интеграция и модела „енергия за индустрия, а не индустрия, която чака енергия“. Дискусията ще покаже къде България може да изпревари, вместо да догонва.
Панел 1.2: „Зелена трансформация и CBAM: възможностите за индустрията“
В рамките на панела българският бизнес ще получи отговори по практичните въпроси: Какви реални ползи, стимули и възможности носи новата индустриална рамка?; Как компаниите могат да получат достъп до финансиране, технологии, индустриални проекти и предвидим преход, вместо регулации, които само увеличават разходите?; Как ограничаването на въглеродния отпечатък на българската индустрия ще осигури достъп до пазари, капитали и ще създаде конкурентно предимство?
Ключова тема в дискусията ще бъде Законът за ускоряване на индустриалната декарбонизация, който се очертава като един от ключовите стълбове на новата Чиста индустриална сделка. Този инструмент има потенциала да се превърне в най-важния икономически лост за европейската индустрия през следващите години.
Ще бъде засегната и темата с Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM) и доколко бизнесът в България е готов да посрещне правилата, които вече пренареждат веригите на стойност в химията, металургията, цимента и торовете.
Разговорът няма да е академичен – очакват се реални казуси, сблъсък на позиции и конкретни примери за това как политиките се превръщат във финансови сметки, нови модели на производство и принудителни инвестиции.
Панел 2.1 – „Индустрия и суровини: По-малко регулации, по-устойчив бизнес“
Европейската индустрия, в която България е дълбоко интегрирана, днес плаща най-скъпата енергия, работи с най-строгите регулации и е изправена пред най-бързата трансформация. Въпросът, който поставяме на масата, е: „Как Европа ще остане индустриален континент, а няма да се превърне в пазар за чужди технологии и суровини?“
Панелът търси баланса между регулации и растеж, между климатични цели и конкурентоспособност, между екология и икономика. Акцентът е върху модернизацията, автоматизацията, достъпа до суровини и ролята на държавата – като партньор, а не бюрократичен стопер.
Панел 2.2 – „Конкурентна индустрия с европейска подкрепа“
Докато САЩ налива стотици милиарди през т. нар. Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act – IRA), а Китай субсидира индустрията си без лимит, Европа избра по-сложния, но и по-структуриран път – фондове, механизми и инструменти за конкурентоспособност. Въпросът е: „Кой ще успее да ги използва и кой ще изпусне шанса?“
Този панел влиза в „how-to“ измерението – как бизнесът реално може да получи достъп до европейски средства за модернизация, иновации, декарбонизация и разширяване на производството. Акцентът пада върху действието, не върху намеренията – с ясната цел българската индустрия да не стои на пейката, докато другите държави вече тичат.
Регистрирайте се сега и бъдете сред хората, които пишат следващата страница от българската индустрия и икономика.
Партньори на събитието:
VIVACOM; Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ); Българска минно-геоложка камара (БМГК); Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ); Българска стопанска камара (БСК); Конфиндустрия България; Българска търговско-промишлена палата (БТПП); Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ); Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“; Стопански факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“; AIBEST; Технически университет – София; Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ); хотел „Хилтън“.
Източник: Economic.bg
