Основен принос за повишаването на оценките на МВФ за растежа на България имат вътрешните фактори. Това отбелязва управителят на Българската народна банка в интервю за БТА. Публикуваме целия текст без промени:
„Г-н Радев, представлявате България на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които събират водещите финансисти от целия свят. Кои са основните теми, към които са насочени дискусиите?
Фокусът е върху устойчивостта на растежа в условия на висока несигурност и ограничени ресурси. Лихвените равнища в повечето водещи икономики, включително в еврозоната, вече се намират на неутрална или близо до неутрална територия, което предполага по-балансирана парична позиция. За разлика от това, фискалното пространство остава силно ограничено. Общото послание е, че стабилността изисква повече последователност и координация между политиките – както на национално, така и на глобално ниво.
След предишната среща през април голямата новина за България бе одобрението за присъединяването на страната ни към еврозоната. Кои аспекти на този процес привличат интереса на колегите Ви? Променя ли се тежестта на България при подобни срещи?
Интересът е естествен, защото България запази относителна макроикономическа стабилност в сложна вътрешна и външна среда. Колегите гледат на присъединяването ни като на логична стъпка и сериозен успех, но и като на изпитание за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент – към предсказуемост, институционална зрялост и доверие.
МВФ повиши оценките си за растежа на българската икономика тази и идната година. Доколко тази възходяща корекция отразява общата тенденция на по-оптимистични очаквания за световната икономика и доколко се дължи на специфични за страната ни фактори?
Отчасти това е отражение на относително по-добрата глобална икономическа среда, но основният принос е вътрешен – стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес остава двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив. Нашата задача е да му осигурим предвидима среда, в която да продължи да инвестира и създава стойност.
Прогнозите за инфлацията са за известно ускоряване в краткосрочен план. Какво стои зад тази тенденция и очаква ли се тя да бъде продължителна?
Очакваното ускоряване е временно – резултат от базови ефекти и промени в регулирани цени. Основната средносрочна тенденция е към постепенно забавяне. Важно е фискалната политика да не влиза в противоречие с паричната. Ако балансът се запази, инфлацията ще продължи да се успокоява.
В дискусиите във Вашингтон представители на МВФ отбелязаха ограниченото фискално пространство в много страни. Къде се намира България?
България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз – това е нашето основно сравнително предимство. В същото време фискалната дисциплина постепенно се разхлабва и дефицитът расте. Натрупаната през годините, особено в периода до 2020 г., устойчивост е напът да бъде компрометирана. Тя трябва да се защити чрез умерена и предвидима бюджетна политика, защото именно от нея зависи стабилността ни в дългосрочен план.
В най-новия си икономически бюлетин БНБ отчита ускорен годишен растеж на депозитите до 11,8 процента преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари обратен процес и насочване на част от тези средства към икономическия оборот?
Да, възможно е част от тези средства постепенно да се насочат към инвестиции и потребление. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата рамка. Ръстът на депозитите е показател за стабилност и предпазливост – нещо, което е по-добре да имаме, отколкото да ни липсва.“
Източник: Banker.bg
