
По-малко от ден след нашумелия обир на Лувъра, който шокира Франция, друг музей е станал жертва на престъпници. Този път в провинциалния град Лангр в департамента Горна Марна, който се гордее със своя известен син – философа Дени Дидро (1713–1784 г.). Съкровище, някога открито под покрива на музея „Maison des Lumières“, изчезна от колекцията.
Музеят се помещава в историческа сграда – имението на семейство Бройл дьо Сен Жермен, построено през 1576 г. и реставрирано през XVIII век. Фасадите и покривът му са защитени като исторически паметник. В началото на ХХ век имението е прехвърлено на Историческото и археологическо дружество на Лангр, при условие че там бъде създаден музей. Така се ражда бъдещият „Дом на Просвещението на Дени Дидро“. Просветителят, затворник, философ, любител на парадоксите и жените, кореспондент и събеседник на Екатерина Велика и почетен член на Санктпетербургската академия на науките умира в Париж, но е роден в това малко градче на брега на Марна. Въпреки че, разбира се, никога не е стъпвал в разкошното имение Бройл дьо Сен Жермен.
Музеят придобива слава благодарение на откритие, направено по време на ремонтни дейности.
През ноември 2011 г., докато работниците се подготвят да открият новия музей на Дидро, един от тях, докато демонтира стенни панели, се натъква на тайно скривалище.
Под гредите на покрива лежеше платнена торба, съдържаща монети, спретнато увити във вестник – 1633 сребърни монети и 319 златни монети, сечени между 1790 и 1840 година.
Повечето от тях са френски, но някои са австрийски и италиански.
Теглото на находката е впечатляващо: 41 кг сребро и 1.5 кг злато.
За музея тази история беше истинско чудо, сякаш самата история го е дарила със злато, скрито векове наред в тъмнината и извадено наяве. Скоро някои от монетите бяха изложени като напомняне за време на революции и реставрации, беззаконие и грабежи, както и за скритите тайници, където богати семейства са съхранявали своите „предпазни възглавници“. Според Оливие Комон, тогавашен директор на музеите в Лангр, откритото съкровище е „типичен пример за спестяванията на богато семейство от XIX век, което е решило да скрие златото си в стените на собствения си дом“.
Експертите тогава оцениха находката на приблизително 90 000 евро, но символичната ѝ стойност беше далеч по-голяма: тя беше част от жива история. Оттогава това „съкровище от Дидро“ се превърна в една от основните атракции на музея.
Обирът е извършен в нощта между неделя и понеделник. Според полицията извършителите са знаели точно какво търсят. Доказателствата за взлом на главната врата и естеството на кражбата показват внимателно планирана операция.
Алармата, както се оказа, е била задействана, но нощна проверка не е разкрила нищо подозрително –
крадците очевидно са свършили работата за минути. Когато служителите пристигнали на работа сутринта, нито една картина или експонат не били преместени; всичко си било на мястото. Само витрината, тази, в която се съхранявали монетите, лежела разбита на пода.
Директорът на музея Виржини Девим, която пое поста си само преди шест седмици, преживява може би един от най-трудните моменти в кариерата си. Преди Лангр тя е работила в Лувъра в Париж и Ланс, както и в Музея за изящни изкуства в Арас.
Докато разследването продължава, кметството на Лангр е възложило на частна охранителна фирма да поддържа нощната охрана на музея, а алармената система е обновена. Историята на кражбата в „Дома на просвещението“ напомня на притча: злато, някога скрито от света, намерено и извадено обратно на бял свят, отново изчезва. Ясно е, че умовете на престъпниците, просветени от философите на XVIII век и идеите за равенство, са им показали правилния път към печалбата през XXI век. Но както казва Дидро, „най-голямото недоразумение е да се отдаваме на морала, когато става въпрос за исторически факти“.
Източник: Banker.bg

