Европейският съюз започна да говори за оръжия така, както до неотдавна говореше за климата, Зелената сделка и растежа. Дроновете станаха по-спешни от вятърните турбини. Думите „сигурност“ и „отбрана“ вече не звучат като абстрактни понятия от бюрократичен речник, а като реални икономически категории. Заедно с тази мъдрост обаче Европа откри, че сигурността също има цена и тя се измерва в трилиони.
Новата реалност е безпощадна: защитата на Украйна и укрепването на собствените армии може да струва на континента, според анализатори, над 3 трилиона долара през следващото десетилетие. В този контекст съвместен дълг за отбрана, чието споменаване беше табу, започва да изглежда не като риск, а като необходимост.
В момента ЕС няма съвместен дълг, предназначен за отбранителни цели, но вече се работи по редица инициативи за съвместни проекти и повишаване на военните инвестиции. Съюзът инвестира в научноизследователска и развойна дейност чрез Европейския фонд за отбрана, подкрепя военната мобилност и насърчава съвместните обществени поръчки.
Основният фокус е върху намаляването на фрагментацията между отделните армии и повишаването на оперативната съвместимост, без да се въвежда централизирано поемане на дълг.
Европейската комисия вече предложи план на стойност 800 милиарда евро, включително 150 милиарда под формата на заеми, гарантирани от бюджета на съюза. Формално това не е общ дълг, но на практика е именно това – съвместни гаранции и общ риск.
Северните „пестеливи“ държави настояват за фискална дисциплина, а южните и източните – за обща отговорност.
Войната на Русия срещу Украйна, която започна през 2022 г., промени икономическите приоритети, а и самото разбиране за това какво е „обществено благо“. Дори на консервативни политици започнаха да им хрумват реформистки идеи. Например гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се превърна в един от най-ярките гласове за промяна.
„Ако отбраната е най-висшето европейско обществено благо, ние се нуждаем от европейско финансиране, за да я изградим“, каза той преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък, 23 октомври. Мицотакис призова за общ механизъм за заеми, насочен към трансгранични проекти – от антидронови системи до изкуствен интелект.
Въпреки това редица държави, включително Нидерландия и Германия, остават резервирани към идеята за споделяне на дълга. Според тях това може да отслаби фискалната дисциплина и да прехвърли тежестта върху по-богатите страни.
Идеята обаче среща неочаквана подкрепа и от банкерите. Германският гуверньор Йоахим Нагел и шефката на ЕЦБ Кристин Лагард видяха в нея шанс за създаване на „безопасен европейски актив“, тоест стабилен пазар на общи облигации, които да направят еврото по-силно.
Когато централните банкери започнат да говорят за отбраната, значи икономиката и сигурността вече са част от едно и също уравнение. Но проблемът е, че каквото и предложение да бъде представено на ниво ЕС, то предизвиква раздори и противоречия. Да речем идеята за за т.нар. европейска стена срещу дронове бе обявена за грандиозен, но спорен проект.
Тя се появи, след като руски дронове нарушиха въздушното пространство на Полша, а след това и на Румъния. Дроновете не носеха боен заряд, част от тях бяха свалени и до жертви не се стигна, но случаите показаха слабости в способностите на страните от Европа да се справят с такива нахлувания. В инициативата засега ще участват седем държави по източната граница на ЕС, сред които е и България.
Уж предложението бе прието оптимистично, но започна да куца, когато се заговори за пари. Бе съобщено, че Брюксел ще отдели 6 млрд. евро за първата инициатива. До момента обаче липсва информация какво финансиране ще е нужно за цялостната европейската отбрана срещу дронове и откъде ще дойдат средствата.
Франция и Германия веднага се настроиха скептично с аргумента, че една стена не може да спре подобна заплаха.
„Отбрана, основана само на стена, е обречена на неуспех“, предупреди френският генерал Пиер Шил. Президентът Еманюел Макрон пък добави, че истинската защита изисква разубеждаващи способности, тоест не само щит, а и меч.
В същото време страни като Италия, Гърция и Испания поставиха въпроса защо трябва да плащат за „стена“, която се намира далеч от техните граници.
Въпреки препятствията, не може да се отрече, че на ниво ЕС се полагат усилия. Финансовата рамка на отбранителния план е наистина внушителна, въпреки че остава отворен въпросът дали Европа ще изгради собствена стратегическа автономия или ще продължи да харчи повече за чужди технологии.
Комисията настоява поне 40% от поръчките да бъдат съвместни до 2027 г., а до 2030 г. – 60% от въоръжението да е европейско или украинско производство.
Това са детайли, които предстои да бъдат изгладени. По-важното е, че всяка държава в ЕС лека-полека започва да осъзнава, че освен отговорността за собствената си сигурност, геополитическите промени подтикват и към засилено военно сътрудничество на европейско ниво. Другото е, че след десетилетия на мирен идеализъм Европа разбра, че мирът също има цена, в случая – трилиони евро.
Източник: Banker.bg
