Министерството на финансите пласира поредна емисия облигации на вътрешния пазар, с което държавният дълг за 2025 г. нараства с общо 16.7 млрд. лв. Макар и вече рекорден, новите държавни заеми вероятно ще нараснат още тази година, тъй като е заложен таван от 18.9 млрд. лв.
Присъединяването на България към еврозоната ще даде възможност на страната да има пълноценна парична политика и ще добави още един инструмент в арсенала на Българска народна банка (БНБ) за справяне с инфлацията. Монетарните правомощия на БНБ бяха прекъснати през 1997 г., когато бе въведен валутният борд.
Само преди дни Световната банка завиши своите оценки за представянето на българската икономика през текущата година, в четвъртък институцията не изключи дори по-високи резултати. Според данните, прогнозираният растеж на българския БВП през 2025 г. е 3%, но това изглежда е в долната граница на изчисленията.
България, и по-конкретно Министерството на финансите (МФ), не може да си позволи да закъснява с изготвянето на държавния бюджет за 2026 г. Причината е, че догодина страната ни официално ще стане 21-я член на еврозоната, а всяко забавяне, както стана с план-сметката за 2025 г., приета чак през април същата година, ще предизвика напрежение, рискове и може да се отрази на стойността на еврото.
Въпреки че към момента никой в България няма понятие какво се случва с подготовката на държавния бюджет за 2026 г., правителството „тези дни“ щяло да го прати за преглед в Брюксел. Това каза министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в рамките на срещата на лидерите на ЕС.
Въвеждането на еврото в България не е край, а начало на процеса, който ще изисква поддържането на фискална дисциплина, реформаторска политика и устойчиви институции. Това заяви управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев във вторник, цитиран от институцията.
Търговията с държавни ценни книжа (ДЦК) може да излезе от рамките на традиционните аукциони на Българската народна банка (БНБ) и да се случва на Българската фондова борса (БФБ). За проекта пръв съобщи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на финансова конференция във вторник.
По-високо потребление, повече инвестиции, забавяща се инфлация и устойчив икономически растеж. Такава картина за българската икономика оформят експертите от глобалния застраховател на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в свой доклад, публикуван в понеделник. Според тях, в периода 2025 – 2027 г. България може да се нареди сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по ръст на БВП.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 3.4% през 2024 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ) в понеделник. Резултатът представлява значителна ревизия в посока нагоре, след като през март предварителните данни показаха годишно увеличение от 2.8 на сто. Резултатът надминава очакванията както на Министерството на финансите (МФ), така и на Българска народна банка (БНБ).
Източник: Economic.bg
