Брайън Ройбен*
В продължение на десетилетия Китай провежда премислена и амбициозна стратегия, насочена към позициониране като доминираща световна сила. За разлика от много западни икономики, които разчитат основно на пазарните сили, Китай възприема лидиран от държавата подход, който съчетава индустриална политика, влияние в световната търговия, придобиване на технологии и разширяване на геополитическото влияние. Успешното реализиране на тази стратегия направи невероятно трудно за всяка външна сила да ограничи или отслаби възхода на Китай.
Западните страни, най-вече Съединените щати, се опитаха да противодействат на Китай чрез търговски войни, технологични ограничения и стратегически съюзи, но тези мерки в голяма степен се провалиха. Вместо да бъде отслабен, Китай продължи да разширява влиянието си върху критични индустрии, финанси и международна инфраструктура. Причината за тази устойчивост се крие в подхода, чрез който Китай структурира своята икономическа и геополитическа стратегия.
Държавно насочвана икономическа и индустриална политика
Икономическият растеж на Китай е централно планиран и стратегически управляван, за да се намали зависимостта от чужди икономики, като същевременно се увеличи собственото му глобално влияние. За разлика от свободните пазарни икономики на Запада, правителството на Китай играе пряка роля във формирането на индустриите, като гарантира, че ключовите сектори получават необходимите инвестиции и защита, за да доминират на световните пазари. Ето някои от ключовите фактори в това отношение.
Направено в Китай 2025: Тази амбициозна индустриална политика цели да превърне Китай в световен лидер на високотехнологичното производство, в т.ч. полупроводници, изкуствен интелект и роботика. Чрез масирани инвестиции в тези сектори, Китай цели да намали зависимостта от западните технологии.
Държавни предприятия: За разлика от западните страни, които приоритизират частния сектор, Китай запазва държавен контрол върху критични индустрии, включително банкиране, енергетика и далекосъобщения. Това гарантира стратегическа стабилност и позволява на правителството да определя националните икономически приоритети без външна намеса.
Субсидии и стратегически инвестиции: Китай предоставя масивни субсидии на ключови индустрии, позволявайки на компаниите да предлагат по-ниски цени от чуждите конкуренти на ценово-чувствителни пазари. Тази агресивна инвестиционна стратегия позволи на китайските фирми да доминират в индустрии като производство на слънчеви панели, електрически превозни средства и 5G технология.
Чрез контрола върху насочването и финансирането на своята промишленост, Китай е в състояние да диктува световните вериги за доставки и технологичните стандарти, което затруднява конкурентите да изолират или отслабят икономиката му.
Доминация в световните вериги за доставки
Китай системно и последователно се позиционира като водещ световен производствен център. Световната икономика зависи от китайските фабрики за всичко – от електроника до фармацевтични продукти. Всеки опит за изолиране на Китай би нарушил функционирането на индустриите по целия свят. Основните причини са:
Мащаб на производствения капацитет: Китай произвежда над 30% от световната промишлена продукция, доставяйки по-голямата част от потребителските стоки, използвани на Запад. Страните, които се опитват да се отделят от Китай, се сблъскват с по-високи разходи и нарушения във веригата за доставки.
Монопол върху редкоземните елементи: Китай контролира над 60% от световните запаси на редкоземни минерали, които са от съществено значение за електрониката, военната техника и възобновяемата енергия. При всяка икономическа конфронтация Пекин може да ограничи достъпа до тези ресурси, причинявайки сериозни недостиг. (бел. пр. Това вече се случва.)
Инициатива „Път и пояс“ (BRI): Чрез инвестиции в инфраструктурни проекти в Азия, Африка и Латинска Америка, Китай разширява влиянието си и осигурява пазари за своя износ. Тази инициатива също така дава на Китай стратегически контрол върху ключови световни търговски пътища.
Дори западните компании, въпреки геополитическите напрежения, остават силно зависими от китайските вериги за доставки, което прави стратегиите за ограничаване неефективни в дългосрочен план.
Технологично и ИИ превъзходство
Китай енергично преследва постигане на технологична доминация, своевременно предвиждайки, че бъдещето на световната мощ се обуславя от изкуствения интелект (ИИ), полупроводниците и квантовите компютърни технологии.
Изкуствен интелект и големи данни: Компании като DeepSeek, Baidu, Tencent и Huawei разработват ИИ системи от следващо поколение. За разлика от САЩ, които разчитат на децентрализирана корпоративна конкуренция, Китай има правителствено координирана ИИ стратегия, която осигурява бърз напредък.
Полупроводници и производство на чипове: САЩ се опитаха да ограничат достъпа на Китай до модерни полупроводници, но Китай отговори с ускоряване на домашното производство на чипове. Чрез инвестиране на милиарди в изследвания на полупроводници, Китай намалява зависимостта си от западни доставчици.
Кибер и квантови технологии: Китай води в изследванията на квантови комуникации, което може да му даде стратегическо предимство в редица области, най-вече киберсигурността и военните приложения.
Технологичната стратегия на Китай е дългосрочна и подкрепена от държавата, което прави трудно трайното забавяне на напредъка му.
Геополитическо влияние и икономически съюзи
Икономическата мощ на Китай се простира далеч отвъд собствените му граници. Чрез стратегически дипломатически и финансови партньорства, той е изградил съюзи, които го правят устойчив на западния натиск.
Разширяване на БРИКС: Чрез укрепване на партньорствата с Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, както и с новите членове и партньори на организацията, Китай изгражда алтернатива на западното икономическо господство. Присъединяването на нови членки на БРИКС допълнително отслабва световните организации, доминирани от САЩ.
Стратегия за дедоларизация: Китай отстоява търговски споразумения в юани, намалявайки зависимостта от щатския долар. Тази промяна в световната търговия намалява ефективността на западните финансови санкции.
Стратегически партньорства с богати на ресурси страни: Китай сключва дългосрочни договори за ресурси със страни от Африка, Латинска Америка и Близкия изток, осигурявайки си стабилни доставки на енергия и суровини.
Чрез тези усилия Китай създава успоредна икономическа система, която не е изцяло зависима от западния кръг или сътрудничество.
Защо усилията за сдържане на Китай се провалят
Опитите за изолиране или отслабване на Китай в голяма степен са неуспешни поради няколко ключови причини:
Глобална взаимозависимост: Световната икономика е твърде зависима от китайските вериги за доставки. Прекъсването на търговията с Китай би навредило на западния бизнес и потребителите точно толкова, колкото би засегнало Китай.
Устойчивост чрез държавен контрол: За разлика от свободните пазарни икономики, Китай може да устои на икономически натиск, като контролира индустриите и финансовите потоци. Правителствената намеса гарантира стабилност дори по време на външни кризи.
Дългосрочно стратегическо планиране: Китай играе дългосрочна „игра“, инвестирайки в инфраструктура, технологии и глобални партньорства, които намаляват уязвимостта му към краткосрочните западни политики.
Многополярен световен ред: Появата на Русия, Индия и други регионални сили означава, че Западът вече няма монопол върху глобалното влияние. Китай се възползва от тази промяна, за да разшири обхвата си.
Заключение
Конкурентната стратегия на Китай е изградена върху дългосрочно планиране, държавна намеса и широко вплитане в световната икономика. За разлика от западните страни, които разчитат на краткосрочни политически цикли, Китай планира и изпълнява стратегиите си в продължение на десетилетия, което го прави устойчив на усилия за ограничаване.
Ако Западът иска да се конкурира ефективно с Китай, той трябва да преосмисли своята икономическа политика, да инвестира в местното производство и да укрепи стратегическите си съюзи. Без подобен ясен и дългосрочен отговор Китай ще продължи да разширява господството си в критични сектори, правейки почти невъзможно ограничаването на неговия възход.
*Д-р Брайън Ройбен е изпълнителен директор на британския мозъчен тръст Sixteenth Council
Превод от английски: Александър Маринов
Източник (достъпен на 21.02.2025): https://16thcouncil.uk/chinas-competitive-strategy-and-why-its-difficult-to-contain/
Източник: Banker.bg
