До средата на 80-те години Тина Търнър вече бе оцеляла след всичко, което музикалната индустрия можеше да ѝ поднесе.В един момент тя самата не беше сигурна в собствената си издръжливост. Едва когато откри будизма и срещна мениджъра Роджър Дейвис, нещата започнаха да се променят. Изведнъж Тина вече не носеше белезите на човек, който многократно е бил наранен — тя се превърна в преродената „кралица на рокендрола“.
Този път Търнър знаеше на какво е способна и какво не. Тя отказа предложение да участва във филма на Стивън Спилбърг „Пурпурен цвят“, защото „историята беше твърде близка до това, от което тъкмо бях излязла“ с Айк Търнър. Работеше само по проекти, които смяташе за смислени, и под ръководството на новия си мениджмънт доказа – още с албума Private Dancer – че никой не може да я „изгори“ повторно, припомня списание „Far Out“.
През 80-те години Търнър навлезе в своя нов златен период. В автобиографията си „I, Tina: My Life Story“ тя отбеляза победата си над домашното насилие и ясно заяви, че в новата ѝ ера няма място за горчивина. „Аз съм самородна. Винаги съм искала да стана по-добър човек, защото не бях образована. Това беше моята мечта — да имам класа“, споделя тя в интервю за Rolling Stone през 1986 г.
Още: След тежки здравословни проблеми почина синът на Тина Търнър
Признание за майчински инстинкт
Любопитното е, че това интервю е изпълнено с безкрайни въпроси за миналото ѝ и любовния ѝ живот, но Търнър отговаря на всички с пълно достойнство — дори когато темата се обръща към сценичното ѝ облекло и намеци, че може да „плаши“ мъжете. Когато разговорът стига до скандалното ѝ изпълнение с Мик Джагър на концерта Live Aid, тя обяснява колко важно е контекстът да се разбере правилно.
„Той нямаше да дръпне полата ми, ако не бяхме говорили за това предварително“, отбелязва тя. „Мик каза: „Ще се преоблека“, а аз му отвърнах: „Щом ще се преобличаш, може и да свалиш полата ми“. Беше просто духът на момента, който създавахме.“
След това тя описва характера на Джагър и обяснява защо изпитва нещо като майчински инстинкт към групи като The Rolling Stones:
„Той е като непослушно момче в училище. Затова и гледам на Стоунс като на момчета — аз съм отгледала синове и знам как се държат. С Мик винаги трябва да си нащрек, защото никога не знаеш какво ще направи. Мик е като брат. Не беше така, сякаш някакъв мъж ми дръпна полата — беше все едно познато момче го направи.“
Още: Чувствах се мъртъв: Пол Маккартни за живота си след края на „Бийтълс“
Когато сцената се случва, публиката смята, че това е било импровизация. Всъщност, както по-късно признава Джагър, двамата са го измислили предварително „само за да създадат ефект“. Това бил именно чарът, към който се стремели — елементът на изненада, който държи хората в напрежение, дори ако заради него Търнър по-късно трябва да отговаря на неудобни въпроси за достойнството си — в момент, когато самата тя още го преоткривала, пише БГНЕС.
Източник: Актуално
