Бюджетният дефицит продължава да нараства с ускорени темпове, като към края на септември той е вече 6.055 млрд. лв. Сумата съответства на 2.7% от прогнозирания размер на икономиката за 2025 г. при допустима граница 3% според Маастрихтските критерии за фискална стабилност и устойчивост. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) бяха публикувани от Министерството на финансите (МФ) в понеделник следобед, заедно със закъснелия проектобюджет за 2026 г.
Мнението на икономистите е, че план-сметката тази година няма да завърши с 3%, а реално оформеният дефицит ще бъде около 5%. Миналия месец Фискалният съвет сам прогнозира „дупка“ в хазната от 9.4 млрд. лв., което би се равнявало на 5% от БВП – нещо, невиждано от 2009 г. насам, когато светът, в т.ч. и България, бе погълнат от финансовата криза.
Като разбивка, дефицитът по националния бюджет е в размер на приблизително 4.4 млрд. лв., а по европейските средства – 1.7 млрд. лв. Според анализатори, единствените варианти тези суми да се свият, са плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), неизпълнение на капиталовата програма, т.е. свиване на някои разходи, в т.ч. и тези за бонуси за държавните служители, както и използване на дерогацията, която Европейската комисия (ЕК) даде на страните членки за правенето на повече военни разходи. Идеята на дерогацията е разходите за отбрана да не влизат в сметките за дефицита.
От МФ разчитат на плащанията по ПВУ да подобрят салдото по КФП:
Очаква се през IV тримесечие да постъпят II и III транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4 млрд. лв., което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС“, казват от там.
До края на годината обаче остават по-малко от два месеца, а по-рано през деня в понеделник еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис заяви в интервю пред БНР, че Еврокомисията все пак може да изпрати второто плащане, но само частично заради неизпълнение на една от реформите по Плана, свързана с антикорупционната комисия. МФ вече е отразило тази възможност в своите сметки – ако месец по-рано институцията очакваше над 4.4 млрд. лв. от плащанията, в публикуваното вчера съобщение се посочват 4 млрд. лв.
Нагледен пример
Според икономисти, с които Economic.bg разговаря, случващото се с бюджета в момента е нагледен пример какво се случва, когато разходите се увеличават на парче.
Проблемът с дефицита идва от разходната част, защото тя беше твърде раздута в последните години и това е доста нагледен пример какво става, когато се прави нещо на парче – увеличават се разходи и то дългосрочно“, каза Калоян Стайков, икономист и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, в коментар за Economic.bg.
Основни параметри към септември
Приходите, помощите и даренията са в размер на 59.8 млрд. лв., или 66.2% от годишните разчети.
Данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, са в размер на 48.4 млрд. лв. (68.3% от плана), докато неданъчните са 9.1 млрд. лв. (76% от годишните разчети). Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.2 млрд. лв.
В групата на данъчните приходи е налице ръст от 14.5%, или 6.1 млрд. лв., докато неданъчните нарастват с 26.2%, или 1.9 млрд. лв. Постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 283.4 млн. лв.
Разходите по КФП, вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС, към септември 2025 г. възлизат на 65.8 млрд. лв., което е 68.1% от годишните разчети. Нелихвените разходи са в размер на 63. млрд. лв., докато капиталовите (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 6.9 млрд. лв.
Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 48.7 млн. лв. Лихвените плащания достигат 1.3 млрд. лв.
Размерът на фискалния резерв е 16.9 млрд. лв., от които 15.4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и други 1.4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Economic.bg
