Въпреки че се очертава да събере по-малко от планираното през 2025 г., Министерството на финансите (МФ) остава твърд оптимист за бюджетните постъпления през следващата година. Теменужка Петкова е заложила 51.4 млрд. евро приходи (над 100 млрд. лв.) спрямо очакваното изпълнение от 44.7 млрд. евро за 2025 г.
Изчисленията на Economic.bg сочат, че догодина МФ планира да събере с 15% повече приходи. За да изпълни целта си, МФ предлага различни мерки, в т.ч. увеличението на осигуровките и на данък „Дивидент“, и двете силно критикувани от бизнеса. За поредна година обаче се залага и на борбата със сивата икономика.
Растежът на приходите през 2026 г. ще се базира на увеличения, произтичащи от благоприятното въздействие на макроикономическата среда, на мерки за повишаване на събираемостта и намаляване дела на сивата икономика, на увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, увеличение на променливата част на хазартните таксите“, става ясно от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на МФ за периода 2026 – 2028 г.
Прочетете още
Мерките през 2026 г.
Economic.bg направи справка за това какви приходни мерки предлага МФ през 2026 г.
От списъка се вижда, че най-много постъпления МФ очаква от разширяването на списъка на стоките с висок фискален риск (878 млн. евро), от мобилното приложение за следене на тировете, превозващи тези стоки (550 млн. евро) и от увеличението на осигуровките с 2 пр. пункта (601 млн. евро).
Напомняме, че в Бюджет 2025 кабинетът на премиера Росен Желязков веднъж вече разшири списъка с рисковите за фиска стоки, като добави към него торовете, строителните материали и леките автомобили:
В категорията на стоки с фискален риск влизат бързооборотни стоки, които често се използват за данъчни измами. Това включва още течни горива, мляко, месо, плодове и зеленчуци. Превозващите ги транспортни фирми са задължени да декларират към НАП регистрационен номер на транспортно средство, вид, количество и договорена стойност на превозената стойност. Освен тях, НАП искат информация и за място и дата на товарене, претоварване, разтоварване или получаване на стоките.
НАП ще създаде мобилно приложение, което в реално време да следи тези превозни средства. Няма детайли кой ще поддържа приложението, как точно ще се следи движението на стоките, колко ще струва това.
Риск от обратен ефект
Икономисти и анализатори предупреждават, че някои от мерките носят риск от обратен ефект, особено увеличението на осигурителната тежест и на данъка върху дивидентите.
Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев например написа, че няма статистически значима връзка между данък „Дивидент“ и нивата на сива икономика в държавите от Източна Европа, които споделят сходни проблеми в борбата срещу нея и причините за пораждането ѝ.
Дори и да изпълните фантасмагориите за 2026 г. от 340 млн. евро (кого лъжете с това число – по-вероятно е дори да намалеят под тези от 2025 г.), няма да постигнете почти нищо за запълване на дефицита, който вероятно ще е над 8 млрд. лв.“, твърди Домусчиев.
В коментар за Economic.bg Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), изведе още възможни последици:
- По-ниска събираемост на данъка;
- По-ниска активност на българската борса;
- Още по-малко инвестиции;
- Стимул за укриване на пари и още сива икономка;
- Стимул за прехвърляне на печалби в чужбина и в страни с по-добри условия, в т.ч. Малта, Естония и Латвия, където такъв налог няма.
Източник: Economic.bg
