„БСП е доволна от този бюджет. Смятаме, че вървим в правилната посока“. Драгомир Стойнев, председател на ПГ на „БСП-Обединена левица“
През последните дни водещите лица на БСП се надпреварват да правят бодри изявления, от които излиза, че България е цъфнала и вързала, всичко върви по мед и масло, разбира се, най-вече благодарение на БСП. В момента поводът за еуфория е проектът за бюджет 2026, всъщност догадките за него, тъй като самият проект до вчера не бе видял бял свят.
Този екстремен оптимизъм влиза в ярък контраст с опасенията, да не кажем прокобите на повечето компетентни (и почтени) експерти, на опозицията и дори на ключови фигури в най-голямата партия в управляващата коалиция. Дянков и Горанов казаха достатъчно, за да сме подготвени за сериозни неприятности през следващата година, независимо какви счетоводни шашми ще бъдат направени. А за 2027 г. се говори с езика на апокалипсиса.
Тогава защо Зафиров, Стойнев, Гуцанов, че дори и Киселова се надпреварват да рисуват розови картини и да хвалят безогледно това управление? Вярно, че днес
върхушката на БСП не прелива от експертиза и прозорливост,
но не е нужен висок коефициент на интелигентност, за да разбираш, че само след няколко месеца истината ще лъсне. На какво се надяват? Може би имат някаква особена, добре премислена стратегия?
Няма никаква стратегия, а надеждите на тези няколко десетки души на високи позиции в изпълнителната власт са просто да изкарат колкото може повече. Мнозина трезвомислещи социалисти са наясно до какво дъно е паднала някога славната и внушаваща респект стогодишна партия. Затова метафората за „тленните останки на БСП“ се приема с горчивина, но не и с желание за спор.
Истинската причина за превъзнасянето на „големите постижения“
на управлението, материализирани в проекто-бюджета, е отчаяният напън да се прикрие пълната и унизителна капитулация на ръководството на БСП пред интересите на господарите на коалицията. За всеки е ясно, че хвалбите за някакви прокарани от партията „леви политики“ нямат покритие, не само защото няма да доведат до обещаваните ефекти, а най-вече защото нищо не зависи от БСП. Реалността дори е още по-отблъскваща – върхушката отдавна не се опитва да се бори за политики в името на хората, а се грижи единствено за обезпечаването на своите егоистични интереси. Поради това е готова на всякакви, дори и най-унизителни постъпки – като последната, когато председателят Зафиров заяви, че БСП е съгласна на всичко за запазване на правителството, преди още да са й казали какво искат от нея.
И тъй като го направиха по крайно нескопосан начин, след това се наложи да се измислят някакви геройски извоювани „леви мерки“, за да представят капитулацията като отговорно изработен компромис. Дори унизителното отстраняване на Наталия Киселова бе изобразено като мъдро отстъпление в името на диалога и отстъпчивостта на партньорите към „социалните приоритети“ на БСП. Никой от ръководителите на партията не реагира на просташкото изказване на Бойко Борисов по адрес на действащия председател на парламента, нито обърна внимание на очевидния факт, че по този начин лидерът на ГЕРБ направи заявка за някаква утешителна награда, която да замаже собственото му тежко унижение пред Делян Пеевски.
Претенциите за някакво решаващо отстояване на „социалните мерки“
от БСП са напълно несъстоятелни поради една проста причина – никой от управляващото мнозинство дори не си е помислял да замразява или да намалява доходите. Не би го позволил този, който де факто дърпа юздите на управляващата коалиция, а в свойствения си прям стил Борисов обясни защо няма да има непопулярни мерки: „И ние искаме да сме готини като Асен Василев“. Просто в коалицията са се разбрали да позволят на БСП да се поперчи с някакъв принос, за да смекчи срама и унижението сред привържениците си.
Разпределението на ролите е съвсем прозрачно: ГЕРБ се хвалят с Шенген и еврозоната, БСП се саморекламира като стожер на социалната политика на управлението. ИТН не се хвали с нищо, защото няма пред кого. Делян Пеевски няма нужда да се хвали, защото следва една проста и засега успешна тактика: всичко добро се случва заради неговата подкрепа, а за лошите неща не носи отговорност, те се пишат на сметката на трите официално управляващи партии, най-вече на ГЕРБ. БСП и ИТН не представляват интерес за него, първо, защото и без това ги контролира напълно, и второ, тъй като без електорално кръвопреливане са почти сигурно извън следващия парламент.
Впрочем, нека направим уговорката, че
нито ГЕРБ, нито БСП, нито ИТН имат право да се оправдават с Асен Василев,
защото първите управляваха заедно с него в злополучната „сглобка“, а малките коалиционни партньори – в правителството на Кирил Петков. Каквито и порочни решения да са били вземани, това се е случвало с явната и безусловна подкрепа на днешните управляващи. В действителност само ГЕРБ се опитват да се измъкнат от споделената отговорност за кризата в публичните финанси, като твърдят, че „следвали политиката на ПП-ДБ“ (В. Горанов).
През последните 35 години БСП неведнъж е правила компромиси, отстъпвала е позиции и е влизала в погрешни съюзи с негативни последици. Но до 2021 г. в една или друга степен е действала като суверенна организация, друг е въпросът в какви обвързаности са се намирали нейни ръководители. Дори за някои хора влизането във властта да е било безусловен личен приоритет независимо от последиците за партията, това не слагаше печат на позора на нейното име.
След 2021 г. (четворната коалиция, излъчила кабинета „Петков“) нещата се промениха кардинално.
Участието във властта на определени лица от върхушката на БСП
бе цел, преследвана на всяка цена, независимо от разрушителните последици за партията (електорални, морални, репутационни). Ефектът не закъсня – БСП загуби четири пети от избирателите си, в голяма степен заради абсолютно безпринципното ангажиране с неестествени за партията коалиции и управленски политики.
Всъщност има един-единствен принцип: ръководителите на партията да се наместят на властови позиции без оглед на цената, която неизбежно ще плати партията. Така се стигна до днешната абсурдна управленска коалиция, заради участието в която БСП наруши едно от основните си обещания, записани в предизборната платформа. За разлика от преди обаче, партията изпадна в невиждано унизително положение да бъде напълно „безгласна буква“. Както и при Корнелия Нинова, колективните ръководни органи единодушно, без дискусия и без критика, приемат решения, взети другаде и отчитащи чужди интереси.
БСП се опитва да се превърне в
клиентелистка партия, която разчита да черпи електорални сили от властта,
но това е безнадеждно начинание. Първо, защото противоречи на историческата й природа, и второ, защото никой няма да й позволи да влезе на терен, където вече има силни играчи. Нещо повече, на този терен в българските условия вече може да има само един победител – начинът, по който Пеевски изтласква ГЕРБ, отнемайки му клиентелата, е достатъчно показателен. „Клиентелизмът“, който прокарват ръководителите на БСП, е скудоумна пародия, защото представлява единствено система за уреждане на едно тясно обкръжение, способно само да обезпечава запазването на партийните постове.
В момента, в който силните играчи престанат да имат интерес в изкуственото поддържане на БСП (а този момент настъпи), тя ще изпадне не само от властта, но и от парламента. А това ще бъде нейния заслужен край, защото е логичен резултат на фатални решения на уж демократично избрани ръководители, които партийните членове не можаха или не поискаха да спрат.
Източник: Banker.bg
