Офис служителите вече разполагат с ново, почти незабележимо предимство – и техните ръководители невинаги могат да го видят. Проучване, публикувано във вторник от Use.AI – платформа, която обединява няколко големи езикови модела в един абонамент – е обхванало 9 684 работещи възрастни в САЩ, Обединеното кралство, Канада, Европейския съюз и Латинска Америка.
Изследването установява, че 52% от анкетираните смятат, че AI ги е накарал да изглеждат по-опитни, отколкото са в действителност – картина, при която постигнатите резултати изпреварват реалните умения зад тях.
Общо 64% заявяват, че са използвали AI, за да свършат работа, която иначе не биха могли да изпълнят самостоятелно, а 43% посочват, че технологията им е помогнала да поемат отговорности, за които все още не са се чувствали достатъчно квалифицирани.
Други 35% признават, че биха се затруднили да изпълняват част от сегашната си работа без AI, а една четвърт се притесняват, че работодателят им смята, че са по-способни, отколкото са в действителност.
Мениджърите действително често не са наясно с това – 39% от служителите заявяват, че са предавали работа, изготвена с помощта на AI, без да го споменават, а 30% са приемали похвали за работа, която в значителна степен е била създадена от технологията.
Нито едно от тези действия непременно не нарушава правила, тъй като на повечето работни места няма изискване за подобно оповестяване. Това обаче означава, че представянето на служителите се оценява, без да е ясно каква част от работата е била възложена на AI.
Последиците се простират и върху кариерното развитие – 19% заявяват, че работа, извършена с помощта на AI, е допринесла за тяхно повишение.
Трябва ли да казвате на шефа си?
Очевидното решение – служителите да бъдат задължени да декларират кога са използвали AI – не получава пълна подкрепа от компанията, стояща зад изследването.
Не смятам, че компаниите трябва да изискват от служителите да разкриват всяко взаимодействие с AI“, заяви пред Euronews Игор Герасимов, съосновател и главен изпълнителен директор на Use.AI.
„Това много бързо би станало непрактично, тъй като тези инструменти все повече се вграждат в софтуера за ежедневна употреба и в рутинната работа“, обясни Герасимов, като предложи по-тесен критерий.
По-полезният праг е дали AI съществено е повлиял върху съдържанието на работата. Ако е генерирал значителна част от анализ, препоръка, презентация, код или друг резултат със съществени последици, служителите трябва да разкриват тази помощ.“
Според него целта не бива да бъде контролът върху служителите.
„Целта не трябва да бъде наблюдение. Тя трябва да даде на мениджърите достатъчно контекст, за да оценят както самата работа, така и човешкия принос към нея“, каза Герасимов, като добави, че една работеща политика „трябва да се фокусира върху съществената помощ от AI, проверката и отговорността, като същевременно ясно посочва, че човекът, който предава работата, остава отговорен за това да я разбира и да може да я защити“.
Как мениджърите всъщност трябва да измерват представянето
Нищо от това не доказва, че тези служители са неквалифицирани, тъй като умелото използване на AI само по себе си е професионално умение, което става все по-важно.
Проблемът е, че крайният резултат вече не разкрива за човека, който го е създал, същото, което е разкривал преди – а това има най-голямо значение, когато една компания решава кой е готов да поеме повече отговорности.
Крайният резултат все още има значение, но се превръща във все по-непълен измерител на способностите“, заяви Герасимов пред Euronews.
„Работодателите трябва също да разбират дали даден човек може да обясни логиката зад работата си, да открие грешки в отговор, генериран от AI, да взема решения при непълна информация и да реагира, когато технологията произведе нещо неправилно или неочаквано“, обясни той.
В тази връзка главният изпълнителен директор на Use.AI открои едно конкретно умение.
Формулирането на проблема е особено важно. Може ли човек да зададе правилния въпрос, да постави под съмнение дадено предположение и да обясни защо един подход е по-добър от друг? Това е много по-трудно да бъде установено само от един добре изпипан краен резултат“, заяви Герасимов.
Малко работодатели обаче са намерили решение на проблема с оценяването на представянето в ерата на AI.
„Все още не виждаме утвърден модел за такава оценка. Организациите продължават да изясняват как AI трябва да промени решенията, свързани с представянето и повишенията“, каза Герасимов, като добави, че „разграничението между това, което човек може да произведе с AI, и това, което действително разбира, ще става много по-важно при вземането на подобни решения“.
Инструмент или патерица?
Попитан дали констатацията, че 35% от служителите биха се затруднили без AI, тревожи компания, която продава достъп именно до такава технология, Герасимов не отхвърли опасенията.
Да, смятам, че тази констатация заслужава да бъде приета сериозно“, каза той.
„Проблемът започва, когато човек може да произведе отговор с помощта на AI, но не може надеждно да разпознае кога този отговор е грешен, да обясни защо е подходящ или да направи добра преценка, когато системата няма надежден отговор. В този момент отношенията започват да приличат по-малко на разширяване на човешките способности и повече на зависимост“, заяви Герасимов пред Euronews.
Той представи въпроса по-скоро като компромис, отколкото като окончателна присъда.
AI може да направи хората по-бързи и да разшири възможностите им. Но ако тези ползи идват за сметка на по-слабата самостоятелна преценка, това е компромис, който работодателите и технологичните компании трябва да са готови да признаят и да адресират.“
Технологията обаче не стои на едно място, докато работодателите се опитват да намерят решение.
Според Ventureburn, която се позовава на данни от METR – американска организация с нестопанска цел, оценяваща въздействието на системите с изкуствен интелект върху обществото – времето, необходимо автономността на AI да се удвои, е спаднало от тенденция за осем месеца до едва 4.7 месеца.
Същата компилация отчита ръст от 1 400% на годишна база в автономните възможности на AI между началото на 2025 г. и началото на 2026 г., докато достъпът до технологията видимо се разширява със също толкова бързи темпове.
Изтеглянията на AI инструменти са се увеличили от 15 000 до 11.8 млн. – ръст от 780 пъти – докато публично достъпните MCP инструменти са нараснали 35 пъти до около 177 000.
MCP, или Model Context Protocol, е стандарт, който позволява на AI асистентите да се свързват директно с други приложения и източници на данни, така че да могат да изпълняват задачи, а не просто да описват как те да бъдат извършени. Именно това позволява функционирането на т.нар. „агентен AI“.
Тази тенденция изостря проблема, очертан от проучването. Колкото по-голяма част от работата се извършва без човек да ръководи всяка отделна стъпка, толкова по-малко крайният резултат разкрива за човека, който е поставил името си под него.
Източник: Economic.bg
